11. Други бягаха по ближните пещери, за да празнуват тайно седмия ден, но, бидейки обадени на Филипа, бидоха изгорени, защото от уважение към светостта на деня смятаха за грешно да се защищават.
12. Моля ония, които биха чели тая книга, да се не плашат от тия напасти и да разберат, че тия страдания служат не за погубване, а за вразумяване на нашия род.
13. Защото самото това, дето на нечестивците се не дава много време, а скоро се подлагат на наказание, е знак за голямо благодеяние.
14. Защото Господ не чака нас тъй дълготърпеливо, както другите народи, които наказва, кога натрупат много грехове; с нас не тъй постъпва Той,
15. а ни наказва, преди да достигнем върха на греховете.
16. Той никога не отдалечава от нас милостта Си и, наказвайки със злочестини, не изоставя Своя народ.
17. Впрочем, нека това бъде казано нам за памет. След тия малко думи да си дойдем на разказа.
18. Имаше някой си Елеазар, от първите книжници, мъж вече остарял, но твърде красив наглед. Него го принуждаваха, като му разтваряха устата, да яде свинско месо.
19. Предпочитайки славна смърт пред опозорен живот, той доброволно се даде да го мъчат и плюеше,
20. както трябваше да правят всички, решени да противостоят, нежели от любов към живота да ядат това, що не е позволено.
21. Тогава поставените при беззаконното жертвоприношение, които познаваха тоя мъж от давно време, повикаха го и насаме го убеждаваха да принесе от него самия приготвено месо, което би могъл да употреби, и да се престори, че уж яде отреденото от царя жертвено месо,
22. та чрез това да се избави от смърт и по старото с тях другарство да се възползува от тяхното човеколюбие.
23. Но той, утвърден в добра мисъл, достойна за неговата възраст и почтена старост, за постигнатата от него славна седина, за благочестивото от детинство възпитание, а най-вече — за светия и от Бога даден закон, отговори и каза: „веднага да ме предадат на смърт,
24. защото недостойно е за нашата възраст да лицемерим, да не би много млади, като узнаят, че деветдесетгодишният Елеазар преминал в езичество,
25. и те, поради моето лицемерие, заради краткия и нищожен живот, да паднат чрез мене в заблуда; с това аз бих нанесъл безчестие и петно на старостта си.
26. И да бих се избавил от людски мъки в сегашно време, аз не бих избягнал десницата на Всемогъщия ни в тоя живот, ни след смъртта.
27. Затова, разделяйки се сега храбро с живота, аз ще се покажа достоен за старостта,
28. а на младите ще оставя добър пример охотно и доблестно да отиват на смърт за многопочетните и свети закони“. Щом каза това, той веднага отиде на мъчение.
29. Тогава и ония, които го водеха, измениха изказаното му малко преди това доброжелателство в омраза поради гореказаните думи, понеже ги сметнаха за безумие.
30. Готвейки се вече да умре под ударите, той изпъшка и рече: „На Господа, Който има съвършено знание, е известно, че аз, имайки възможност да се избавя от смърт, приемам с бичувано тяло люти страдания, а с душа охотно ги търпя от страх пред Него“.
31. Тъй свърши той живота си, като остави в смъртта си не само за юноши, но и за твърде много от народа, пример за доблест и паметник за добродетел.
Глава 7.
1. Тъй също бяха хванати седем братя с майка им и принуждавани бяха от царя да ядат непозволено свинско месо, като ги мъчеха с бичове и жили.
2. Един от тях, като взе пръв думата, каза: „за какво искаш да питаш, или какво искаш да узнаеш от нас? Ние сме готови по-скоро да умрем, нежели да пристъпим отеческите закони“.
3. Тогава царят се силно разгневи и заповяда да нагорещят тави и котли.
4. Като ги нагорещиха, веднага заповяда да отрежат езика на оногова, който пръв заговори, и, като одерат кожата му, да отсекат членовете му пред очите на другите братя и майка им.
5. Лишения от всички членове, но още дишащ, заповяда да занесат на кладата и да го опекат на тава, а когато от тавата се разпростираше силна миризма, те заедно с майка си се увещаваха един други да претърпят мъжествено смъртта, думайки:
6. „Господ Бог вижда и наистина ще се умилостиви над нас, както е Моисей възвестил в песента си пред народа: ще се умилостиви и над Своите раби“.
7. Като умря първият, изведоха на поругание втория и, като му одраха кожата от главата заедно с космите, питаха го, ще яде ли, преди да са мъчили по части тялото му?
8. А той, отговаряйки на бащин език, каза: „не“. Затова и той претърпя същите мъки, както първият.
9. Бидейки при последен издих, каза: „ти, мъчителю, ни лишаваш от тоя живот, но Царят на света ще възкреси за живот вечен нас, умрелите за Неговите закони“.
10. След това биде изложен на поругание третият и, когато му поискаха езика, той го веднага подаде, като без страх протегна и ръце,