34. „Не, господарю мой, отговорих аз, но говорих от голяма скръб. Моята вътрешност ме мъчи всеки час, когато аз се стремя да постигна пътя на Всевишния и да изследвам поне част от Неговия съд“.
35. Той отговори: „не можеш“. — „А защо, господарю мой? попитах аз. По-добре би било, да се не бях родил, и майчината ми утроба да бе ми станала гроб, нежели да гледам угнетението на Иакова и изнурението на Израилевия род“.
36. И той ми каза: „изброй ми онова, което още не е дошло, събери ми разпръснатите капки и съживи изсъхналите цветя;
37. отвори заключените хранилища, изведи ми затворените в тях ветрове и покажи ми образа на гласа, — и тогава ще ти покажа онова, което се мъчиш да видиш“.
38. „Владико Господи! отговорих аз, кой може да знае това, освен оня, който не живее с човеци?
39. Пък аз съм безумен, и как мога да говоря за онова, за което Ти ме попита?“
40. Тогава Той ми рече: „както не можеш да направиш нищо от казаното, тъй не можеш узна Моите съдби, нито предела на любовта, която съм обещал на народа“.
41. „Но ето, Господи, Ти си близък на ония, които се приближават към края, и какво ще правят ония, които са били преди мене, или ние, или ония, които ще бъдат след нас?“
42. Той ми каза: „Аз ще оприлича на венец Моя съд; както няма закъснение за последните, тъй няма и ускорение за първите“.
43. Аз отговорих и казах: „не би ли могъл Ти да съединиш в едно както ония, които са създадени преди, тъй и ония, които съществуват и които ще бъдат, за да им обявиш по-скоро Твоя съд?“
44. Той ми отговори: „творението не може да изпревари своя Творец, нито тоя век може да обнеме в себе си заедно всички, които трябва да бъдат сътворени“.
45. И аз рекох: „как тогава Ти каза на раба Си, че си дал живот на създаденото творение заедно, и творението издържало това; поради това и сега съществуващите заедно могли биха да издържат“.
46. Той ми каза: „попитай жената, и кажи й: ако раждаш десет, защо раждаш от време на време, и помоли я да роди десетте изведнъж“.
47. Аз пък Му рекох: „това е невъзможно, но трябва да става от време на време“.
48. Тогава Той ми каза: „и Аз дадох на земните недра способност да произрастят посеяното на нея от време на време.
49. Както младенец не може да произвежда онова, що е свойствено на старци, тъй и Аз наредих създадения от Мене свят“.
50. Тогава аз Го запитах и казах: „щом Ти ми откри пътя, тогава позволи ми да Те попитам: майка ни, за която ми говори, млада ли е още, или се приближава към старост?“
51. Отговори ми и каза: „Попитай за това оная, която ражда, и тя ще ти отговори.
52. Кажи й: защо ражданите сега от тебе не приличат на ония, които са били родени по-преди, а са по-малоръстни от тях?
53. И тя ще ти отговори: едните аз родих в разцвета на младостта, а другите са родени на старост, когато утробата начена да губи силата си.
54. Размисли прочее: вие сега сте по-малоръстни от ония, които са били преди вас;
55. и ония, които ще се родят след вас, ще бъдат още по-малки от вас, понеже са творения, които са почнали вече да стареят и юношеската сила е вече преминала“.
56. И казах: „моля, Господи, ако съм придобил благоволение пред Твоите очи, покажи на раба Си, чрез кого посещаваш творението Си?“
Глава 6.
1. И Той ми каза: „от начало на създаването земния кръг и преди да бъдат установени пределите на века, и преди да повеят ветровете;
2. преди да се чуят гласовете на гърма, преди да блеснат светкавиците, преди да се утвърдят основите на рая;
3. преди да се появят хубавите цветя, преди да се утвърдят подвижните сили, преди да се съберат безбройните ангелски воинства;
4. преди да се издигнат въздушните висоти, преди да се определят размерите на твърдта, преди да се запалят огньове на Сион;
5. преди да бъдат изследвани годините, и да бъдат отделени ония, които грешат сега, и запечатани ония, които са пазили вярата като съкровище, —
6. тогава Аз помислих и всичко създадох Сам, а не чрез другиго; от Мене тъй също ще дойде и краят, а не от другиго“.
7. Тогава аз попитах: „какво е разделението на времената, и кога ще бъде край на първото и начало на последното?“
8. И отговори ми: „от Авраама дори до Исаака, когато от него се родиха Иаков и Исав, ръката на Иакова е държала отначало петата на Исава.
9. Край на тоя век е Исав, а начало на следващия — Иаков.
10. Ръката на човека е негово начало, а край — петата му. За друго, Ездра, недей ме пита“.
11. Аз пък Му отговорих и казах: „о, Владико Господи! ако съм придобил благодат пред Твоите очи,
12. моля Ти се, покажи на раба Си края на Твоите личби, част от които ми показа миналата нощ“.