35. в първия ден да има свещено събрание, никаква работа да не вършите;
36. през седемте дена принасяйте жертва Господу; на осмия ден да имате свещено събрание, и принасяйте жертва Господу: това е отдание на празника, никаква работа да не вършите.
37. Тия са Господните празници, през които трябва да свиквате свещени събрания, за да принасяте в жертва Господу всесъжение, хлебен принос, клани жертви и възлияния, всяко в деня си,
38. освен съботите Господни, освен даровете ви и освен всичките ви оброци и всичко, принасяно по ваше усърдие, що давате Господу.
39. А на петнайсетия ден от седмия месец, кога прибирате земните произведения, празнувайте празника Господен седем дена: в първия ден почивка и в осмия ден почивка.
40. В първия ден вземете си вейки от хубави дървета, вейки от палми и вейки от широколистни дървета и от речни върби, и веселете се пред Господа, вашия Бог, седем дена.
41. И празнувайте тоя Господен празник седем дена в годината: това е вечна наредба в поколенията ви; празнувайте го през седмия месец.
42. В сенници живейте седем дена; всеки туземец израилтянин трябва да живее в сенници,
43. за да знаят поколенията ви, че Аз в сенници поселих синовете Израилеви, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ, Бог ваш.
44. И Моисей обади на синовете Израилеви за празниците Господни.
Глава 24.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:
2. заповядай на синовете Израилеви да ти донесат елей чист, изцеден, за светиво, за да гори постоянно светилникът;
3. Аарон (и синовете му) трябва да го слагат пред Господа отвън завесата на ковчега на откровението в скинията на събранието всякога от вечер до заран: това е вечна наредба в поколенията ви;
4. на светилника от чисто злато да слагат кандилцата пред Господа всякога.
5. И вземи пшенично брашно и изпечи от него дванайсет хляба; във всеки хляб да има по две десети от ефа;
6. сложи ги в два реда, по шест в ред, на трапезата от чисто злато пред Господа.
7. И тури на (всеки) ред чист ливан (и сол); и това да бъде при хляба за спомен в жертва Господу.
8. Всеки съботен ден постоянно да се слагат тия хлябове пред Господа от страна на синовете Израилеви; това е вечен завет.
9. Те да принадлежат на Аарона и синовете му, които да ги ядат на свето място, защото това за тях е велика светиня от жертвите Господни: това е вечна наредба.
10. Тогава излезе пред синовете Израилеви синът на една израилтянка, когото бе родила от египтянин, и в стана се скара с един израилтянин;
11. синът на израилтянката хулеше името (Господне) и злословеше. И го доведоха при Моисея; (майка му се именуваше Саломит, Давриинова дъщеря, от Даново племе;)
12. и туриха го под стража, докле им се обяви волята Господня.
13. И рече Господ на Моисея, думайки:
14. изведи хулителя вън от стана, и всички, които са чули, нека турят ръцете си върху главата му, и цялото общество да го убие с камъни;
15. и на синовете Израилеви кажи: който хули своя Бог, ще понесе греха си;
16. който хули името Господне, трябва да умре, с камъни да го убие цялото общество: бил пришълец, или туземец, ако почне да хули името (Господне), да бъде умъртвен.
17. Който убие човек, да бъде умъртвен.
18. Който убие добитък, да го заплати: добитък за добитък.
19. На оногова, който причини повреда върху тялото на ближния си, да се направи също, каквото е той направил:
20. строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; както той е причинил повреда на човека, тъй и нему да се направи.
21. Който убие добитък, да го заплати, а който убие човек, да бъде умъртвен.
22. Един съд да имате както за пришълеца, тъй и за туземеца, защото Аз съм Господ, Бог ваш.
23. Тогава Моисей говори на синовете Израилеви; и изведоха хулителя вън от стана и го убиха с камъни, и синовете Израилеви направиха, както бе заповядал Господ Моисею.
Глава 25.
1. Говори още Господ на Моисея на планина Синай, думайки:
2. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога дойдете в земята, която ви давам, земята трябва да почива в съботата Господня;
3. шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им;
4. а в седмата година нека бъде събота — почивка на земята, събота Господня: нивата си не засявай и лозето си не режи.
5. Каквото израсте само на нивата ти, не го пожънвай, и гроздето от нерязаните си лозя не обирай: нека това бъде година за почивка на земята;
6. и през почивката на земята това да бъде за храна на всички ви — на тебе и на твоя роб, на робинята ти, на наемника ти и на пришълеца, заселен при тебе;
7. на добитъка ти и на зверовете, които са на земята ти, да бъдат за храна всичките й произведения.