— На кого му пука? — изръмжа Бил, докато се опитваше да изстиска още няколко отровни капки от шишето.
— Интересен въпрос в лингвистичния анализ — отвърна преводачът. — На първия изразът може да се преведе като „Моля, не хвърляйте черупки от яйца на тревата“.
— А на втория? — попита Бил, преструвайки се, че му е интересно.
— На втория преводът е „Гъделичкат ме колената в степта“.
— И в двата случая ми звучи тъпо.
— Справедлива забележка, която може да е вярна — съгласи се преводачът.
Какво пък, по-късно ще се занимае с този въпрос. В момента бе завладян от гледката под него. Докато надзърташе през прозрачния под на капсулата, забеляза големи ярки цветя, които покриваха повърхността на Цурия.
— Много красиво нещо — отбеляза той, съжалявайки, че пиячката е свършила.
— Няма ли да предприемеш избягващи маневри? — попита го преводачът.
— Що ми е? Глей кʻви красиви цветя цъфтят долу.
— Цветя са колкото е силиконовият ми задник! — произнесе възбудено преводачът. — Тези червените неща са мощни експлозиви. Не разбираш ли, че стрелят по нас с торпеда!
Това бе напълно достатъчно да извади Бил от вцепенението и да го докара до състояние на хладно отрезвяване и студена пот. Стреляли по тях? Изведнъж той си спомни за мисията. В този момент малкият картонен кораб се люшна заплашително.
— Помощ! Помощ! — изпищя преводачът.
Корабчето започна да се върти, да подскача и да се тресе — все движения, дето космическите кораби ги правят само когато ги фрасне нещо. Бил разпери ръце към перилата, но не ги улучи и си блъсна главата в стената. Пелената на безсъзнанието се спусна внезапно. Което не беше чак толкова лошо, имайки предвид какво се случи след това.
Корабът на Бил се разпадна от ударната вълна на атомните торпеда.
— Гравишут — промърмори той, когато дойде на себе си. — Много мило.
Докато се снижаваше през лепкавата мъгла, която беше всъщност част от постоянния плътен облачен слой над лицето на Цурия — особено когато се опитвате да я снимате от космоса, — той погледна надолу и забеляза, че повърхността се носи доста бързо насреща му.
Дали нещо не беше станало с гравишута? Не трябваше ли някъде да има прибори за управление?
Той започна да ровичка и опипва, но докато открие приборите, повърхността го застигна, халоса го и позволи на милостивата пелена на безсъзнанието да го обгърне за втори път.
2.
Не без неохота Бил дойде на себе си. Оказа се, че плува в топла вана, пълна с хранителен разтвор. Плътността й беше такава, че позволяваше на главата му да се полюшва над повърхността, без да полага някакви усилия, за да я задържи там. Той премигна към разноцветните светлини отгоре. Докато ги зяпаше, кой знае защо се сети за Фундаменталистко-зороастрианския зимен фестивал по дефлориране, който атеистите у дома наричаха Коледа. По една сълза се оформи във всяко от очите му, изтърколи се надолу по носа и цопна в хранителния разтвор.
В същия момент се задейства аларма. Или нещо, което наподобяваше аларма: дрезгаво електронно попръцкване. В помещението се появи някой. Трудно беше да определи дали е човек, или робот, или нещо по средата, защото се състоеше от голяма сфера с диаметър около един метър. От долната й страна се подаваха четири мършави черни крачета, а върху горната се мъдреше друга, по-малка сфера, върху която имаше трета — още по-малка. От какво бяха направени тези сфери? Бил хлъцна лекичко и изведнъж осъзна, че хич не го е грижа. Толкова му беше уютно в топлата вана. Някъде дълбоко в съзнанието му се пробуди гъделичкаща, гнетяща мисъл. Може би трябваше да го е грижа, след като е пъхнат в тази вана на непозната чужда планета. Той се огледа отново. Сферите изглежда бяха някаква комбинация между лъщящ метал и розова плът. Върху най-горната бе изрисувано усмихнато лице — точно там, където трябваше да има човешко лице.
Съществото измърка с някакви скрити вътрешни механизми и произнесе:
— Моля те, не го прави.
— Кое?
— Да плачеш в хранителния разтвор. Променяш киселинното ниво. Не е добре за кожата ти.
— Че какво не ми е наред на кожата? — попита Бил. — Да не съм обгорен?
— Ни най-малко, благословен да си. Само искаме течността да е мека и удобна за кожата.
— А за кʻво ви трябва да е така?
— По-късно ще поговорим — отвърна цуриянецът. — Между другото, ако искаш да знаеш, а си мисля, че искаш, аз съм Илирия, твоята медсестра.
Държаха Бил в хранителния разтвор още няколко часа. Когато най-сетне излезе, кожата му беше розова като на бебенце. Върнаха му черната рейнджърска униформа, която беше изчеткана и старателно почистена с помощта на някакъв ефикасен чуждоземен процес. Дори му позволиха да повърви напред-назад по коридора, или каквото беше там. Оръжията му ги нямаше, а и не виждаше за какво могат да му потрябват. Освен ако не реши да се опълчи сам срещу цялата планета.