— Да — произнесе полугласно Дърк, макар по-късно да не си спомняше, — ще го направя, ако ще адът да се изпречи насреща!
Той вдигна поглед към таблото на дистанционното управление. Фотонните прехващачи уловиха посоката на погледа му и превключиха компютъра на пасивно дистанционно управление.
— Вашите заповеди, сър? — попита компютърът и в гласа му сякаш се долови лек трепет.
— Хващай най-краткия път за планетоида.
Екипажът на „Находчивост“, който бе насядал около масата в каюткомпанията и се забавляваше както може, чу нареждането. След миг на вцепенение всички се хвърлиха по бойните постове.
— Готови за бой! — извика Дърк. Господи, колко съжаляваше, че Сплок не е тук. Той се огледа. — Доктор Марлоу!
— Сър! — изпъна се мъж с брада и впит еластичен комбинезон.
— Запознат ли сте с принципите на дублиращия ефект на силовия щит?
— Мисля, че да, сър. Веднъж господин Сплок ми ги обясни и…
— Тогава постарайте се да приложите наученото на практика — отряза го Дърк. — Мисля, че скоро ще ни потрябва цялата мощ на щита.
Корабът описа един невероятен завой и пое по новия си курс като подгонен от космически сили позитрон.
Всъщност мурдидският флот, поел към планетоида, не бе същият, който предната година бе атакувал Кардазал. Онзи флот, съставен от склонни към самоубийствени постъпки пилоти, настанени в своите летящи бомби, в началото се бе оказал непреодолим за силите на цивилизования свят. Бойните флотилии на Елкин и Ван Лукин бяха отблъснати далеч, отвъд Карпатския залив и вероятно щяха да бъдат унищожени напълно, ако не беше задухал неочакван космически вятър откъм открития космос, за да разпръсне нападателите преди да довършат започнатото дело. Мурдидският флот преживяваше мъчителен период на възстановяване след онази неудача. Сегашните сили не бяха толкова многочислени, затова пък можеха да се похвалят с дваж по-голяма маневреност. Мурдидите се бяха отказали от самоубийствената тактика и дори бяха успели да закупят прочутия софтуер „Умник“ от компанията „Технология на Скритата тактика“ — главен доставчик на хитроумни програми за могъщи престъпни групировки и други отявлени врагове на цивилизацията, чието мото бе „Да ги наврем в миша дупка“.
Споменатият софтуер, където ударението бе поставено върху екзотичните маневри при високи скорости, се оказа доста объркващ за земните сили, които все още разчитаха на логически решения. Дори след успешното разгадаване на противниковите кодове, което позволяваше да бъде разгадана и схематизирана мурдидската тактика, резултатите бяха подложени на съмнение, тъй като човешките оператори, невярващи на сетивата си, губеха твърде много ценно време, за да си задават въпроси от типа на „Видя ли това?“
Та по времето, когато „Находчивост“ си пробиваше път през хиперпространството със скорост, многократно надвишаваща тази на светлината, а темпоралните му заглушители работеха на максимална мощност, за да предотвратят микрокатаклизми вследствие от непрестанно възникващи нерешими причинно-следствени дилеми, Бил драпаше нагоре по витата метална стълба в кулата на месер Димитри, надявайки се да се натъкне на някакво средство, с което да духне от тази побъркана планета, или поне да намери нещо за пиене.
Беше набрал скорост и вземаше по две стъпала наведнъж, а зад него Сплок и Дуо продължаваха да отбиват атаките на постоянно множащите редовете си бронирани войници, изтласквани както от тях, така и от растящата стена трупове. Бил стигна до някаква врата. Беше отлята от стомана, с яки дебели панти. Бил потропа с юмрук, но вратата не се поддаде на опитите му. Той извади лазерния пистолет и я разряза през средата като кашкавал с нагорещен нож, само че миризмата бе друга. Вратата хлътна навътре. Бил прекрачи прага, огледа се стъписано, преглътна и облиза пресъхналите си устни.
Накрая каза:
— Виж това вече променя нещата.
ЦРУ имаше навика да се появява в най-неочаквани моменти. Беше странен тип, защото никога не можеше да се предскаже какво е намислил и какво смята да направи. Може би всички агенти на военното разузнаване притежаваха подобни качества, в края на краищата професията им бе доста неприятна.
Каквато и да бе истинската причина, когато прекрачи прага, Бил завари ЦРУ да връзва прекъснатите кабели на енергопредавателната станция, в която се бе озовал.