— Бил! Толкова се радвам, че пристигнах навреме!
— Че как се озова тук? — попита Бил. Всичко у ЦРУ според него будеше подозрение.
— Сега не е време за обяснения — отвърна ЦРУ. — По-късно ще можеш да благодариш на гаджето си.
— Илирия? Срещнах една жена на име Тесора, която малко ми напомняше за нея. Каза ми обаче, че не била съвсем тя.
— И знаеш ли защо? Заради теб, Бил! Надявам се, че имаш сериозни намерения към младата дама. Това е истинска любов, приятелю.
— Какво правиш?
— Сменям подреждането на минното поле.
Бил зяпна от почуда, после постепенно схвана. Сега вече не се съмняваше, че това е брилянтен ход, макар в момента да не знаеше как точно ще им помогне.
— Размърдай се, Бил — подвикна ЦРУ. — Трябва да помогнем на Сплок и Дуо.
Бил забеляза, че ЦРУ мести разположенията на кабелите, за да превърне минното поле в непроходим лабиринт. Той приседна на пода и помогна на дребното човече с последните няколко връзки. Шумотевицата от долния етаж, която бе затихнала за известно време, сега се усили отново. Чуваха се оглушителни експлозии, каквито издават безоткатните оръдия, пронизително пищене на лъчеви реактивни пушки и ниско дуднене на темпорални дефрагментатори. Сплок и Дуо се биеха на живот и смърт, използвайки целия наличен арсенал, подсигурен от предвидливия Сплок.
Бил и ЦРУ довършиха работата и слязоха надолу по стълбите. Гледката, която ги посрещна, бе преминала през всички стадии на хаоса и сега отново наподобяваше някакъв ред. Войниците, които настъпваха срещу двамата герои в подножието на стълбите, се прикриваха зад щитове, изработени от енергозащитена целулоза. В атака използваха въздушни пистолети със стрелички, чиито върхове бяха намазани с кожонабръчкваща отрова — още едно забранено от закона оръжие, което мурдидите използваха в престъпните си деяния. Бил потупа другарите си по раменете и каза:
— Тръгвайте. Време е да изчезваме оттук.
— Май наистина е време — кимна Хам Дуо. — Даваш ли си сметка през какви перипетии преминах, за да стигна тук и да ти помогна? Първо трябваше да си купя фламингов маскараден костюм…
— По-късно ще ми разкажеш — прекъсна го Бил. — Сега по-добре да офейкваме.
Дуо погледна към врага и веднага разбра причината. Мурдидите бяха изкарали тежкото си оръжие — един УКД-12, който, ако забравим невинното му название, бълваше топки от чиста енергия, способна да изпепели всичко на пътя си по начин, над който съвременната наука все още си блъскаше главата.
— Уф, да изчезваме — кимна Дуо. — Всъщност какво ще правим сега?
Бил се обърна към ЦРУ.
— Какво ще правим сега, ЦРУ?
ЦРУ вдигна ръка към челото си и на лицето му се изписа тъжно изражение.
— Ами, хъм, пфуй…
— Слушай, ЦРУ — грубичко го прекъсна Бил, — дойде време да направиш коронния си номер.
— Ъп! — изхълца ЦРУ и завъртя очички.
— Гнъсните те взели! — изруга Бил сочно.
Точно в този момент на сцената се появи „Надеждност“ изхлузвайки се с трясък и мълнии от хиперпространството. Той се озова в космоса в непосредствена близост до планетоида и точно в средата на минното поле, чието разположение така умело бе разбъркано от ЦРУ. В първата частица от секундата оръдията му — насочвани и контролирани от компютъра — се прицелиха в планетата, но по-малко от миг по-късно се извъртяха срещу мурдидския флот, който се спускаше над планетата, направляван от не по-малко решителна и умела ръка от тази на капитан Дърк.
Чул познатото бръщолево-думкане на тежките оръдия, Сплок вдигна глава и мигновено прецени ситуацията.
— Към терасата! — извика той.
Бил вдигна ЦРУ, който продължаваше да издава жални звуци заради нещо, сполетяло го само преди секунди, което обаче трябваше да почака по-удобен момент, и заедно с размахващия енергийния меч Дуо се затича към терасата.
Вратата беше заключена, но Сплок бе предвидил това. С трепване на клепачите той подсказа на Бил какво трябва да прави. След като прехвърли ЦРУ в силните, но изненадващо гальовни ръце на Хам Дуо, Бил щурмува вратата с техниките за разбиване на врати, които бе изучавал по време на заниманията в кадетската школа. Нито един статичен обект не може да се окаже препятствие за набрал скорост и инерция рейнджър. Вратата отхвърча навътре и малката група се озова на терасата. Бил търкаше натъртеното си рамо и бълваше проклятия, които се възнасяха към горните слоеве на атмосферата.
Докато се оглеждаха, мурдидският флот вече се бе строил в бойна формация. Корабите нападнаха доста уверено, след като шпионите предварително бяха разучили разположението и подредбата на минното поле, но един след друг се превръщаха в ослепителни експлозии, които озаряваха атмосферата като празнични фойерверки. Други веднага заемаха местата им, а отзад се задаваха още. Предугадили по някакъв необясним начин клопката, мурдидите бяха пратили напред автоматични кораби, за да прочистят пътя. Наистина причудлива тактика, която този път се бе оказала напълно ефикасна, защото тежковъоръжените дреднаути бяха останали невредими.