— Все още не мога да разбера — промърмори той.
Илирия се обърна към екрана на компютъра.
— Квинтиформ?
— Да, любов моя.
— Изключи си слуха, докато не ти кажа да го включиш.
— Разбрано, скъпа. И без това е време да проверя как върви животът на планетата.
Компютърът отново започна да си тананика. Гласът му утихна, сякаш се беше отдалечил от тях, което в известен смисъл бе самата истина.
— Илирия, как можа да се омъжиш за компютър?
— Това бе единственият начин да те доведа тук, моя любов. Казах на компютъра да поиска да те върнат.
— Но след като си омъжена, не виждам защо трябва да се мотая наоколо.
— Бил, компютърът е много мил и освен това е ужасно заинтригуван от човешките чувства. Само че не става за друго, освен за приказки. Нали разбираш за какво намеквам?
— А, май се досещам — закима Бил. — Но аз съм войник! Трябва да си гледам службата…
— Когато дните ни са преброени, ценна е всяка секунда — прекъсна го тя и разтвори обятия. — Да започваме веднага…
Последната мисъл на Бил, преди да го погълне топлата й прегръдка, бе, че в края на краищата го прави, защото изпълнява заповед.
Войната наистина е ад.