— Много сме ти благодарни, Роак, сине на Карк! Ти и твоите близки няма да бъдете забравени. Но докато сме живи, никой крадец или насилник няма да отнесе и грам от нашето злато! Ако искаш занапред да сме ти още по-благодарни, известявай ни за всички, които наближават насам. Ще те помоля и още нещо: ако сред вас има млади гарвани с яки крила, изпрати ги при нашите родственици в планините на север, на запад и на изток оттук, за да ги уведомят за тежкото ни положение. Прати най-първо вестоносци при моя братовчед Дейн от Железните възвишения, защото той има добре въоръжени воини и живее най-близо. И нека побърза!
— Не бих могъл да кажа дали решението ви е разумно, или не, но ще направя каквото мога — изграка Роак и отлетя.
— А сега, обратно в Планината! — извика Торин. — Остава ни малко време.
— А също и храна! — обади се Билбо, който винаги гледаше на нещата откъм практичната им страна. Той си мислеше, че със смъртта на дракона приключението ще свърши, но разбра, че много се е лъгал, и беше готов да отстъпи част от печалбата си за мирното уреждане на въпроса.
— Обратно в Планината! — извикаха в хор джуджетата, сякаш изобщо не го бяха чули, и той — ще не ще — тръгна подире им.
Вие вече знаете някои от събитията и разбирате, че джуджетата все още разполагаха с няколко дни за подготовка. Те отново огледаха грижливо подземията и откриха, както всъщност и очакваха, че единствено Главната порта е отворена; всички други входове (с изключение, разбира се на тайната врата) Смог отдавна бе разрушил и заприщил така, че от тях не беше останала и следа. Затова джуджетата се заловиха усилено да укрепват главния вход и да правят нова пътека, водеща навън. Сечива имаше в изобилие — същите, които някогашните копачи, каменоделци и зидари бяха използували в миналите дни, пък и в този вид работа, джуджетата все още бяха много изкусни.
Докато те работеха, гарваните непрестанно им носеха новини. По този начин научиха, че Горския цар се отбил от пътя си и тръгнал към Езерото, а това им даваше възможност да си поотдъхнат. Другото, още по-важно за тях съобщение беше, че три от кончетата им се били спасили от яростта на дракона и сега се лутали по бреговете на Течащата река, недалеч от мястото, където бяха оставили част от запасите си. Затова, докато другите продължаваха да работят, Фили и Кили, напътвани от един гарван, отидоха да намерят кончетата и да пренесат каквото могат от припасите.
Бяха изминали четири дена и вече се знаеше, че обединените армии на Езерните хора и елфите бързо настъпват хъм Планината. Но сега надеждите на джуджетата отново се бяха възродили. Храната щеше да им стигне за няколко седмици, ако я пестяха, разбира се, тя се състоеше предимно от крам, който доста им беше омръзнал, но все пак утоляваше глада им. Портата беше затворена с висока стена от плътно наредени правоъгълни каменни блокове. В стената бяха оставени дупки, през които джуджетата можеха да наблюдават или да стрелят с лъкове, но вход нямаше. Защитниците влизаха и излизаха, като се катереха по подвижните стълби и изтегляха необходимите им неща с въжета. В подножието на новата стена беше оставен малък свод, за да се изтича реката, но тясното й корито беше изместено встрани от Портата, така че отпред се образуваше обширно езеро, което стигаше чак до склона, откъдето потокът се спускаше надолу към Дейл. До портата сега беше възможно да се достигне само чрез плуване или по една тясна издатина на скалата отляво, гледано от вътрешната страна на стената. Фили и Кили бяха довели кончетата само до началото на стълбите, започващи от стария мост, там ги бяха разтоварили, бяха им заръчали да се върнат обратно при господарите си и ги бяха натирили (без товар) на юг.
Една нощ, на юг от Дейл се появиха множество светлинки, подобни на пламъците на факли.
— Ето че дойдоха! — извика Балин. — И лагерът им е много голям. Трябва да са се промъкнали в долината под прикритието на мрака.
Тази нощ джуджетата почти не спаха. Утрото едва бе просветляло, когато те видяха към тях да се запътва една група. Иззад стената те наблюдаваха как противниците им — въоръжени за война Езерни хора и елфи — стигнаха края на долината и бавно се заизкачваха нагоре. Най-сетне онези, които вървяха начело, се изкатериха по порутените камъни и се появиха на върха на склона. Голяма беше изненадата им обаче, когато видяха пред себе си езерото и затворената със стена от наскоро издялани каменни блокове Порта.
Докато стояха там объркани и разговаряха и сочеха напред, Торин се провикна високо:
— Кои сте вие, дето идвате въоръжени сякаш за война пред портите на Торин, сина на Трейн, Царя на Планината, и какво желаете?