— Така ли? — рекоха елфите. — И по каква работа?
— По моя лична, добри ми елфи. Но ако искате по-скоро да се махнете от това студено и тъжно място и да се върнете обратно във вашите гори — добави Билбо, — заведете ме бързо при огъня да се изсуша, а след това ме оставете да поговоря с водителите ви. Разполагам с малко време.
И тъй, два часа след като се измъкна от Портата, Билбо вече се намираше край големия огън пред една голяма шатра, а отпреде му седяха Горския цар и Бард и се взираха любопитно в него. Хобит, облечен в ризница на елф и загърнат отгоре със старо одеяло, беше нещо ново за тях.
— Нали разбирате — говореше Билбо с най-делови тон, — така повече не може да продължава. На мен безкрайно ми омръзна цялата тази работа. Иска ми се да съм си у дома на запад, където всички са по-благоразумни. Не мога обаче да си тръгна, тъй като съм заинтересован материално — имам да получавам една четиринадесета част, точно определена според едно писмо, което за щастие съм запазил.
И Билбо измъкна от джоба на старата си дреха (която все още носеше върху ризницата), смачкано и изпоцапано, писмото на Торин, което бе намерил през месец май под часовника на полицата на камината!
— Имам дял от общата печалба, нали разбирате — продължи той. — Добре съм осведомен по тия неща. Лично аз съм готов, преди да предявя своите права, да разгледам внимателно всичките ви искания и да отделя от цялото онези от тях, които са наистина основателни. Вие обаче не познавате Торин Дъбовия щит така, както аз вече го познавам. Уверявам ви, че той е готов да седи върху купа злато и да гладува дотогава, докато вие седите тука.
— Щом иска, нека седи! — рече Бард. — Такива глупаци като него заслужават да гладуват.
— Точно така — съгласи се Билбо. — Разбирам какво имате предвид. В същото време обаче, зимата бързо ни приближава. Скоро тук всичко ще се покрие със сняг и продоволствието ще стане трудно — дори и за елфите, струва ми се. Освен това ще възникнат и други неприятности. Чували ли сте за Дейн и джуджетата от Железните възвишения?
— Чували сме, и то още откога. Но какво общо има той с нас? — попита Горския цар.
— Така си и мислех. Виждам, че някои неща не са ви известни. В такъв случай ще ви ги кажа — Дейн се намира на по-малко от два дена път оттук и наближава насам заедно с повече от петстотин яки и смели джуджета, голяма част от тях са участвували в страшните войни между джуджетата и злите духове, за които несъмнено сте чували. Страхувам се, че като пристигнат тук, ще ви създадат сериозни неприятности.
— Защо ни казваш това? Предаваш приятелите си или заплашваш нас? — попита мрачно Бард.
— Драги ми Бард! — рече с пискливото си гласче Билбо. — Не бъди така припрян! Не съм срещал досега такива мнителни хора! Аз просто се опитвам да спася от беди всички ни. Затова ще ви направя едно предложение.
— Нека го чуем! — отвърнаха събеседниците му.
— По-добре го вижте! — рече Билбо. — Ето го! Той извади диаманта Аркен и хвърли настрани обвивката му.
Горския цар, чиито очи бяха привикнали да гледат разни красиви и скъпи неща, просто онемя от учудване. Дори Бард се смълча и впери възхитен поглед в камъка. Сякаш някакво стъклено кълбо беше напълнено с лунна светлина и висеше пред тях в мрежа, изтъкана от лъчите на заскрежени звезди.
— Това е диамантът на Трейн — рече Билбо. — Сърцето на Планината, а също и сърцето на Торин. Той го оценява по-високо дори от златна река. Аз ще ви го дам. Той ще ви помогне по-лесно да постигнете споразумение.
След тези думи, Билбо погледна за последен път с копнеж прекрасния скъпоценен камък и разтреперан от вълнение го подаде на Бард, а Бард го взе в ръката си като зашеметен.
— Но твой ли е, че ни го даваш? — попита Бард, когато дойде най-после на себе си.
— О, не, не съвсем! — отвърна малко смутено хобитът. — Но аз все пак имам известни права над него — нали ми се полага дял от съкровището. Аз може и да съм разбойник — поне за такъв ме смятат, макар че аз самият не се смятам, — но съм честен. Така или иначе, сега се връщам обратно и джуджетата могат да правят с мен каквото пожелаят. Надявам се, обаче, че на вас камъкът ще ви бъде от полза.
Горския цар погледна Билбо с безкрайна почуда.
— Билбо Бегинс — рече той, — ти си много по-достоен да носиш ризницата на принцовете елфи от мнозина други, които са изглеждали по-величествени в нея! Чудя се обаче, дали и Торин Дъбовия щит е разбрал това. Аз познавам по-добре от теб нрава на джуджетата и те съветвам да останеш при нас. Тук ти ще бъдеш почитан и желан.
— В това съм сигурен и много ти благодаря — отвърна Билбо с поклон, — но смятам, че не бива да изоставям приятелите си по такъв начин след всичко, което сме преживели заедно. Освен това, обещах на Бомбур да го събудя точно в полунощ! Както виждате, трябва да си вървя, и то по-бързо.