— Кълна се в брадата на Дурин! Жалко, че Гандалф не е тук! Проклет да е, загдето те избра да ни помагаш! Дано брадата му да окапе! А теб ще те хвърля на скалите! — викна той на Билбо и го вдигна високо.
— Почакай! Желанието ти е изпълнено! — обади се един глас. Старият човек с ковчежето, отметна назад качулката и наметката. — Ето го и Гандалф! И, както изглежда, тъкмо навреме. На теб може да не ти харесва моят разбойник, но, моля те, не му причинявай зло. Остави го долу и първо чуй какво има да ти каже!
— Вие, изглежда, всички сте се съюзили против мен? — каза Торин и пусна Билбо върху плоския горен край на стената. — Никога вече не желая да имам работа с вълшебници или с техните приятели. Е, какво имаш да ми казваш ти, потомъко на плъховете?
— Ай! Ай! — рече Билбо. — Цялата история, разбира се, е крайно неприятна. Ти обаче навярно си спомняш как веднъж ми каза, че мога да си избера моята четиринадесета част! Може да съм взел думите ти твърде буквално, а може и да е вярно това, което са ми казвали за джуджетата — че са по-любезни на думи, отколкото на дела. Потомък на плъховете! Това ли е цялата благодарност, която ти ми обещаваше от твое име и от името на целия ти род, Торине? Приеми, че съм се разпоредил с моя дял така, както съм пожелал, и нека с това приключим сметките.
— Няма как, ще приема — рече Торин мрачно. — С това наистина ще приключим сметките и дано повече никога не се срещнем! — После той се обърна и се провикна над стената: — Хитро ме измамихте, няма що! Добре сте се досетили, че не бих могъл да оставя в чужди ръце диаманта Аркен, съкровището на моя род. Съгласен съм за него да ви дам една четиринадесета част от богатствата в сребро, злато и скъпоценни камъни. Това обаче ще бъде същевременно и обещаният дял на този изменник, неговата награда, пък вие си я делете както искате. Съмнявам се, че той изобщо ще получи нещо от нея. Във всеки, случай, ако искате да остане жив, вземете си го с вас; той вече не ми е приятел, а враг.
— Хайде, слизай при приятелите си — обърна се Торин към Билбо, — иначе ще те хвърля аз.
— Ами среброто и златото? — попита Билбо.
— Тях ще получиш по-късно, когато разпределим всичко — отвърна Торин и добави: — Хайде, слизай!
— А дотогава ние ще задържим камъка — извика Бард.
— Не се държиш както подобава на един Цар на Планината — забеляза Гандалф. — Но нещата все още могат да се променят.
— Да, могат наистина! — потвърди Торин. Слабостта му към съкровищата беше толкова голяма, че той вече премисляше дали с помощта на Дейн не би могъл да си възвърне диаманта, без да заплати обещаната награда.
И тъй, Билбо се спусна по стената и си тръгна, без да получи нищо за всичките неприятности, които бе преживял. Останала му бе само ризницата, която Торин му бе дал по-рано. Не едно и две от джуджетата изпитаха срам и съжаление в този момент.
— На добър час! — извикаха те. — Може отново да се срещнем като приятели.
— Махай се! — изкрещя подире му Торин. — На гърба си носиш ризница, изработена някога от изкусните джуджета, която не заслужаваш; нея стрела не може да я пробие, но ако не побързаш, ще пронижа жалките ти крака!
— Хайде, хайде, не се гневи толкова! — посъветва го Бард. — Ще ти оставим време до утре. По пладне ще се върнем, за да видим дали си отделил от съкровището частта, срещу която ще получиш камъка. Ако си сторил това без хитрина и измама, ще се разотидем мирно и тихо и войската на елфите ще се върне в гората. До скоро виждане!
С това разговорът приключи и пратениците се върнаха в лагера, а Торин изпрати чрез Роак вестоносци, които да предупредят Дейн за случилото се и да го подканят да побърза.
Измина денят, а после и нощта. На следващия ден вятърът се обърна на запад и небето силно притъмня. Рано сутринта в лагера се чу вик. Бързоходци дотичаха и съобщиха, че армия от джуджета се е появила при източното разклонение на Планината и бързо напредва към Дейл. Дейн бе избързал през нощта и бе пристигнал по-рано, отколкото го бяха очаквали. Воините му бяха облечени в дълги до коленете ризници от стоманени халки, а краката им бяха обути в чорапи от тънка и гъвкава метална мрежа, чиято направа беше тайна на оръжейниците на Дейн. Джуджетата по начало са доста силни за ръста си, но тези бяха по-силни от всички други. Обикновено се сражаваха с тежки двувърхи кирки, но всеки от тях носеше и по един къс, широк меч, препасан на кръста, и по един заоблен щит, провисен на рамо. Брадите им бяха раздвоени, оплетени да плитка и пъхнати в коланите им. Шапките им бяха от желязо, обувките — също подковани с желязо, а от лицата им лъхаше смелост и мъжество.