В лагера затръбиха тръби и призоваваха хора и елфи на оръжие. Джуджетата вече се изкачваха към долината с бърза крачка. Спряха се между реката и източното разклонение; няколко от тях обаче продължиха пътя си, прекосиха реката и се приближиха до лагера. Там те оставиха оръжието си на земята и вдигнаха ръце в знак, че идват мирно да преговарят. Бард излезе да ги посрещне, а с него тръгна и Билбо.
— Изпраща ни Дейн, синът на Нейн — отвърнаха те на въпроса на Бард. — Бързаме да отидем при нашите родственици в Планината, тъй като научихме, че са си възвърнали някогашните владения. Но кои сте вие и защо стоите в равнината като врагове край обсадена крепост?
Това, разбира се, бе казано по учтивия и старомоден начин на изразяване при подобни случаи, но всъщност означаваше: „Искаме да минем; дайте ни път, иначе ще се бием с вас!“ Джуджетата на Дейн възнамеряваха да се промъкнат между Планината и завоя на реката, защото тясната ивица земя там не изглеждаше, така здраво охранявана.
Бард, разбира се, отказа да позволи на джуджетата да тръгнат направо към Планината. Той искаше първо да получи златото и среброто, обещани от Торин в замяна за диаманта Аркен, защото се опасяваше, че щом веднъж тази многобройна и войнствена армия влезе в крепостта, Торин ще се отрече от думата си. Джуджетата на Дейн носеха със себе си голям запас от продоволствия — всяко от тях освен оръжието си, по дългия път бе влачило на гърба си и по една тежка торба. Снабдени по този начин, те щяха да издържат още дълго на обсадата, а в това време можеха да дойдат още и още джуджета, тъй като Торин имаше много родственици. Можеха също да отворят наново и някоя от другите порти, което би наложило на обсаждащите да обкръжат цялата Планина, а за това не бяха достатъчно многобройни.
Такива всъщност бяха и плановете на джуджетата (гарваните вестоносци непрестанно сновяха между Торин и Дейн), но засега пътят беше затворен и пратениците се оттеглиха, мърморейки ядовити думи под носа си.
Бард изпрати незабавно свои хора при Портата, но там нямаше нито злато, нито сребро. Наместо това, щом се приближиха достатъчно, от стената срещу тях се изсипаха стрели и те уплашено хукнаха обратно! Сега в лагера всичко се вдигна на крак, като при битка, защото джуджетата на Дейн продължаваха да напредват по източния бряг.
— Глупци! — засмя се Бард. — Как безразсъдно се доближават до склона на Планината. Може и да умеят да се бият в подземията, но над земята война не знаят да водят. Нашите многобройни стрелци и копиеносци, скрити сред скалите, всеки момент могат да нападнат десния им фланг. Ризниците им може да са от яки по-яки, но това няма да им помогне. Хайде да ги нападнем едновременно от двете страни, преди още да са се опомнили!
Горския цар обаче възрази:
— Аз искам още малко да изчакам, преди да започна тази война за злато. Джуджетата не могат да минат оттук, ако ние не ги пуснем, нито пък могат да предприемат нещо незабелязано от нас. Нека все още се надяваме, че ще се споразумеем. Ние сме повече на брой и ако в последна сметка все пак се стигне до въоръжено стълкновение, ще ги надвием.
Той обаче си правеше сметка без джуджетата. Мисълта, че диамантът Аркен се намира в ръцете на обсадниците, просто не им даваше мира. Освен това, те усетиха колебанието на Бард и приятелите му и решиха да ги нападнат, докато те умуват.
Внезапно, без никакво предизвестие, джуджетата мълком се хвърлиха в атака. Лъкове се опънаха, стрели засвистяха и всеки миг битката щеше да се разрази.
И изведнаж, силно притъмня. Черен облак препусна по небето. Гръмотевици, понесени от буйния вятър, забоботиха и загромолиха, светкавици осветиха върха на Планината и ето че сред страшния тътен вихрено се зададе нов черен облак; той обаче не идваше оттам, откъдето духаше вятърът, а от север. Това беше огромен облак от птици, които летяха тъй плътно една до друга, че лъч светлина не проникваше между крилете им.
— Спрете! — извика Гандалф, който неочаквано застана с вдигнати ръце между настъпващите джуджета и готовите за отбрана редици от хора и елфи. — Спрете! — извика той с гръмлив глас и краят на жезъла му проблесна като светкавица. — Голяма опасност застрашава всички! Уви, тя дойде по-бързо, отколкото очаквах. Това са злите духове! О, Дейн, от север приближава Болг, чийто баща ти уби в Мориа! Ето виж! Море от прилепи се носи над армията му, като море от прелетни скакалци. Начело са злите духове, следвани от цели пълчища вълци.
Всички безкрайно се учудиха, обхвана ги безпокойство. Докато Гандалф говореше, стана още по-тъмно. Джуджетата спряха и се загледаха към небето. Елфите се развикаха уплашено.