— Минутка само — извика Билбо, който все още продължаваше да мисли за ядене и изяждане. За щастие някога бе чувал гатанка, подобна на тази, напрегна си малко ума и се сети за отговора. — Вятърът, вятърът, разбира се — рече той и толкова бе доволен, че начаса измисли своята гатанка:
— С-с, с-с, с-с — рече Ам-гъл. Той отдавна живееше под земята и беше позабравил някои неща от този род. У Билбо се събуди надеждата, че жалсото същество няма да отговори, но Ам-гъл се върна много, много, много години назад в спомените си, чак към времето, когато живееше с баба си в една дупка на брега на една река. — С-с, с-с-с, любезни — това означава „слънце, огряло маргаритка“, нали така?
Но тези обикновени и прости надземни гатанки го изморяваха. Те му напомняха и за дните, когато не беше така самотен, гнусен и жалък, и това го дразнеше. Отгоре на всичко — караха го да изгладнява. Затова този път той зададе една по-трудна и по-неприятна гатанка:
За нещастие на Ам-гъл Билбо беше чувал и преди тази гатанка, а и самият отговор го обгръщаше от всички страни.
— Мракът — отговори той, без дори да се почеше по главата. А и без да се замисли, бързо изрече:
Искаше да печели време, докато намисли някоя наистина трудна гатанка. Тази той смяташе за много лесна, макар че не я беше задал с обичайните думи. Тя обаче се оказа едва ли не неразрешима за Ам-гъл, който само съскаше и съскаше, а отговорът не идваше. От яд той взе да пелтечи и да пръска слюнки. По едно време Билбо изгуби търпение.
— Е, хайде отговаряй! — подкани той противника си. — Не става дума за кипящ чайник, както, изглежда, си мислиш, ако се съди по звуците, които издаваш.
— Дай ни възможност, дай ни малко възможност, с-с, с-с!
— Е — рече Билбо, след като му даде доста дълга възможност, — какво става с отговора?
И Ам-гъл внезапно си спомни как много отдавна бе крал от птичите гнезда и как бе седял с баба си под речния бряг и я бе учил… и я бе учил как да изсмуква… — Яйцето! — изсъска Ам-гъл. — Яйцето! — После попита:
Той също смяташе, че тази гатанка е страшно лесна, защото отговорът й вечно бе в ума му, но в момента не можеше да си спомни нещо по-добро — толкова се бе развълнувал от спомена за яйцата. Гатанката обаче се оказа трудна за Билбо, който винаги гледаше — ако може — да няма нищо общо с водата. Сигурен съм, че вие знаете отговора или пък можете да го отгатнете без никакво усилие, както си седите удобно у дома, и над главата ви не виси опасността да бъдете изядени, която да ви пречи да мислите. Билбо се прокашля един-два пъти, за да си прочисти гърлото, но отговор не дойде.
След малко Ам-гъл започна да съска сам на себе си от удоволствие:
— С-с, с-с, славно угощение ще падне, любезни! Мръвката изглежда вкусна. Как сладко ще си я хрупна! — И взе да се взира в Билбо от тъмнината.
— Секунда само — помоли хобитът разтреперан. — Не забравяй, че преди малко аз ти дадох една много дълга възможност.
— Няма време, трябва да се бърза! — рече Ам-гъл и понечи да излезе от лодката си и да се хвърли върху Билбо.
Но тъкмо спусна дългия си ципест крак във водата, една риба изскочи уплашено оттам и цопна върху крака на Билбо.
— Уф, че е ледена и противна — с погнуса рече той и изведнъж се сети: — Рибата! Рибата! Да, тъкмо рибата!
Ам-гъл остана страшно разочарован, но Билбо побърза да му зададе нова гатанка и той бе принуден да се прибере обратно в лодката, за да помисли.
„Безкрачко лежи върху еднокрачко. До него двукрачко седи на трикрачко. Четирикрачко получава част от безкрачко.“
Моментът не беше много подходящ за тази гатанка, но Билбо нямаше време за избор. Ам-гъл сигурно щеше да се затрудни с отговора, ако не бяха споменали току-що за риба. Та какво друго можеше да означава „безкрачко“, ако не тъкмо риба. Останалото беше съвсем лесно.
„Риба на еднокрака масичка, край масичката човек, седнал на трикрако столче, а до него котка, която яде останките от рибата“ — ето какъв беше отговорът и Ам-гъл не закъсня да го отгатне. Сега вече той реши, че е време да зададе някоя наистина много трудна и страховита гатанка. Затова каза: