Горкият Билбо седеше в тъмното и прехвърляше през ума си имената на всички страшилища — като се почне от великаните човекоядци и се стигне до ненаситните лами, — за които бе чел в приказките, но нито едно от тях не беше правило едновременно всички неща, споменати в гатанката. Той чувствуваше, че отговорът е по-друг и че навярно го знае, но не можеше да го отгатне. Обзе го страх, а това много пречи на мисленето. Ам-гъл се измъкна от лодката си. Замахна с ципестите си крака към водата и се приближи до брега. Билбо виждаше как белезникавите му очи идват все по-близо до него. Езикът му залепна за небцето. Искаше да извика: „Дай ми малко време! Дай ми малко време!“ — Но от устата му се изтръгна само един отчаян писък:
— Време! Време!
Спасението му дойде съвсем случайно — защото тъкмо това беше отговорът на гатанката.
Ам-гъл отново остана разочарован, но сега вече започваше да изпитва и гняв, и досада от играта. Вече беше страшно огладнял и този път не се върна обратно в лодката, а седна в тъмнината до Билбо. От това Билбо така се уплаши, че загуби ума и дума.
— Време е да ни зададе въпрос, любезни. Да, да, още само едничък въпрос — подкани го Ам-гъл.
Но нима Билбо можеше да измисли някакъв въпрос, докато това противно, влажно и лепкаво същество седеше до него, готово да протегне хищните си ръце?
— Хайде, питай ни! Задай ни въпрос! — отново го подкани Ам-гъл.
За да дойде на себе си, Билбо се ощипа и се плесна, стисна силно дръжката на сабята си и дори бръкна с другата си ръка в джоба, където напипа пръстена, който бе намерил в прохода, но вече бе забравил.
— Какво имам в джоба? — изненадано извика той на глас, но Ам-гъл помисли, че това е гатанка, и страшно се обърка.
— Не е честно! Не е честно! — изсъска той. — Честно ли е това, мой любезни, да ни пита какво има в проклетото му малко джобче?
Билбо изведнъж се окопити и тъй като не беше намислил още друг въпрос, който да зададе на Ам-гъл, повтори с още по-висок глас:
— Какво имам в джоба си?
— С-с-с-с — изсъска Ам-гъл. — Той трябва да ни даде право на три отговора, любезни.
— Добре. Хайде, започвай! — отвърна Билбо.
— Ръка — каза Ам-гъл.
— Не позна — рече Билбо, който за щастие току-що си беше извадил ръката от джоба. — Опитай се отново!
— С-с-с-с — изсъска Ам-гъл разярено. Той прехвърляше наум всички неща, които носеше в своите джобове: кости от риби, зъби от зли духове, плесенясали от влага раковини, парченце от крило на прилеп, един остър камък, за да си остри на него зъбите, и други подобни боклуци. Той се чудеше какво ли носят другите в своите джобове.
— Нож! — рече Ам-гъл най-накрая.
— Пак не позна! — зарадва се Билбо, който беше загубил ножа си преди време. — Хайде, последен опит!
Сега Ам-гъл беше в много по-тежко положение, отколкото при гатанката за яйцето, която Билбо му бе задал преди малко. Той съскаше и пръскаше слюнки наоколо, олюляваше се напред и назад, шляпаше по пода с крака и се гърчеше като червей, но не се решаваше да даде третия, последен отговор, страхувайки се, че ще загуби облога.
— Хайде! — обади се пак Билбо. — Чакам те! Той се мъчеше да изглежда спокоен и весел, но съвсем не беше сигурен как ще свърши играта и дали Ам-гъл няма в края на краищата да отгатне.
— Времето изтече! — заяви той.
— Връв или нищо — изписка Ам-гъл, който също не постъпваше честно, като даваше два отговора наведнъж.
— И двата отговора са грешни! — извика Билбо с облекчение, скочи в миг на крака, опря гръб на най-близката стена и насочи напред малката си сабя. Той знаеше, разбира се, че играта на гатанки е свещена и много, много стара и че дори и най-злите същества се страхуват да си служат с измама, когато играят на нея. И все пак никак не беше сигурен, че противникът му в последна сметка ще удържи обещанието си. Много лесно можеше да намери някакъв предлог, за да се отметне. А нека не забравяме също, че последният въпрос — според древните правила на играта — не беше истинска гатанка.
Ам-гъл обаче не се опита да го нападне веднага. Той бе видял сабята в ръката на Билбо, затова си седеше кротко, като потръпваше нервно и си шепнеше нещо. Накрая Билбо не издържа.
— Е? — рече той. — Какво стана с обещанието ти? Аз искам да се махна оттук и ти си длъжен да ми покажеш пътя.
— Така ли се уговорихме, мой любезни? Да покажем на проклетия малък Билбо пътя, който води навън, а? Но какво има той в джоба си, щом не е нито връв, нито нищо? Какво е то, ам-гъл?