— Отговорите са за отгатване, а не за казване.
— Да, но въпросът ти не беше честен — изсъска Ам-гъл. — Това изобщо не беше гатанка.
— Е, добре — наежено отвърна Билбо, — щом става дума за обикновени въпроси, то аз пръв ти зададох въпрос. Какво си загубил? Хайде, кажи!
— Ти кажи какво имаш в джоба си?
Съскането този път долетя така силно и остро, че Билбо се обърна към посоката, откъдето то идваше, и с ужас видя две малки светли точки, насочени към него. Защото вселеше ли се веднъж подозрение у Ам-гъл, очите му започваха да изпускат белезникава светлина.
— Какво си загубил? — настоя пак Билбо. Но сега вече светлината в очите на Ам-гъл беше станала яркозелена и бързо-бързо се приближаваше. Ам-гъл се беше качил на лодката си и с бясна скорост гребеше обратно към тъмния бряг. В сърцето му кипеше такава ярост от загубата, че никаква сабя вече не го плашеше.
Билбо не знаеше какво бе разярило така това отвратително същество. Разбираше само, че всичко е свършено, че Ам-гъл бе решил на всяка цена да го погуби. И тъкмо навреме се обърна и затича слепешката обратно нагоре към тъмния проход.
— Какво има той в джоба си? — чу Билбо острото съскане зад себе си и плисъка на водата, когато Ам-гъл скочи от лодката си.
— Какво имам наистина? — рече си Билбо, докато тичаше запъхтяно и се препъваше. Той мушна лявата си ръка в джоба и усети хладината на пръстена, когато той се надяна леко на показалеца му.
Съскането се чуваше вече съвсем близо зад него. Билбо се обърна и видя очите на Ам-гъл да се движат като малки зелени фенерчета по нанагорнището. Ужасен, той понечи да затича по-бързо, но изведнъж пръстите на краката му се заплетоха в някакво коренище и той се простря по очи, а сабята му остана отдолу.
След миг Ам-гъл беше до него. Но преди Билбо да направи каквото и да било — да си поеме дъх, да се изправи или да размаха сабята си, Ам-гъл го отмина, без да го забележи, и продължи да тича напред, като не преставаше да проклина шепнешком.
Какво ли означаваше това? Ам-гъл виждаше много добре в тъмното. Билбо долавяше зеленото сияние на очите дори откъм гърба на тичащия напред противник. Той се изправи с мъка, прибра в ножницата сабята си, която сега пак бе започнала слабо да свети, после много предпазливо тръгна подир Ам-гъл. Друго не му оставаше. Какъв смисъл щеше да има да се връща обратно до езерото? По-добре да следва Ам-гъл, който може би щеше, без да иска, да го изведе на някой изходен път.
— Проклятие! Проклятие! — съскаше Ам-гъл. — Проклет да е този Билбо! Къде изчезна? Какво има в джоба си? О, ние се досещаме, досещаме се, мой любезни. Той го е намерил, да, намерил е моя подарък за рождения ми ден.
Билбо наостри уши. Най-после и той започваше да се досеща. Поизбърза малко и се доближи — доколкото можеше и доколкото смееше — до Ам-гъл, който все още тичаше напред, без да се обръща, и само въртеше глава ту наляво, ту надясно — това Билбо разбираше по бледата светлина, пробляскваща по двете стени на прохода.
— Подаръкът ми за рождения ден! Проклятие! Кога и как го загубихме, мой любезни? Кога и как? Да, да, когато за последен път минахме оттук и когато извихме вратлето на онова проклето малко врескало. Да, точно така! Проклятие! Той се е изхлузил от нас след всичките тия години! И сега го няма, ам-гъл!
Изведнъж Ам-гъл седна на земята и заплака, като издаваше някакъв противен за ухото звук. Билбо се опря и се прилепи към една от стените на прохода. След малко Ам-гъл престана да плаче и заговори, сякаш водеше спор сам със себе си:
— Няма смисъл да се връщаме обратно там и да го търсим. Ние не помним всички места, където сме били. Безполезно е. Билбо го е прибрал в джоба си. Да, той, проклетникът, го е намерил.
— Това са само догадки, мой любезни, само догадки. Не можем да сме сигурни, докато не намерим злосторника и не го накараме да признае. Но той не подозира силата на този подарък и само ще го търкаля в джоба си. Не подозира, така че няма да стигне далеч. Нали се е заблудил и не може да намери пътя за навън? Поне така каза.
— Така каза, да, но той е хитър. Не казва какво мисли. Няма да каже и какво има в джоба си. Той знае. Знае пътя за навън, сигурно знае пътя за навън, който води към тайната врата. Да, към тайната врата.
— Но там злите духове ще го заловят. Няма да успее да им се изплъзне, мой любезни.
— С-с-с, с-с-с, ам-гъл! Да, но ако подаръкът е у него, злите духове ще му го вземат, ам-гъл! Те ще открият, да, те ще открият каква е силата му и какво може той да прави. Ние никога вече няма да сме в безопасност, никога, ам-гъл! Някой от злите духове ще го надене на пръста си и никой вече няма да го вижда. Той ще е там, но ще е невидим. Дори и за нашите обиграни очи! И тогава ще допълзи ловко и ще ни хване, ам-гъл, ам-гъл!