— Прекосяването на самата Непрогледна гора обаче ще бъде опасно и трудно — предупреди ги Беорн. — В нея не се намира лесно нито вода, нито храна. Времето на орехите още не е дошло (макар че то може да мине и отмине, преди вие да излезете от другата страна), а те са единственото нещо, годно за ядене, което расте там. Останалите буренаци са опасни и имат странен и неприятен вкус. Аз ще ви снабдя с кожени мехове за вода, ще ви дам и лъкове и стрели, но се боя, че дори и да намерите нещо — било за ядене, било за пиене — в Непрогледната гора то едва ли ще бъде безопасно. Зная, че на едно място пътят се пресича от един поток — черен на цвят и буен. Не бива нито да пиете от водата му, нито да се къпете в нея, защото съм чувал, че той е омагьосан и те прави сънлив и безпаметен. И още нещо: сред тъмните сенки на този лес не ще можете да застреляте нищо — било то годно или негодно за ядене, — без да се отклоните от пътя. А това не бива да правите по каквато и да било причина. Ето съветите, които исках да ви дам. В пределите на гората не бих могъл да ви помогна. Ще трябва да разчитате на щастието си, на смелостта си и на храната, с която ще ви снабдя. Много ви моля обаче, като стигнете до гората, да ми изпратите кончетата обратно. А сега ви пожелавам успех. Знайте, че ако ви се случи отново да минавате по този път, къщата ми ще бъде винаги отворена за вас.
Гостите, разбира се, благодариха на стопанина с много поклони и с вежливи размахвания на качулките, както и с много „на твоите услуги, о, стопанино на дървения дом!“
Мрачните думи на Беорн обаче обезсърчиха джуджетата и те осъзнаха, че приключението, в което се бяха впуснали, щеше да бъде далеч по-опасно, отколкото си го бяха представяли отначало. Предстояха им още безброй премеждия по пътя, от които не се знаеше как щяха да се измъкнат, а накрая ги чакаше огнедишащият дракон.
Цялата сутрин те прекараха в приготовления.
— Малко след пладне седнаха да похапнат за последен път с Беорн. След това възседнаха кончетата, които той им беше заел, и като се сбогуваха с него, бързо се изнизаха през портата.
Щом се намериха вън от високия жив плет, който ограждаше земите на Беорн, те поеха на север, а после се насочиха на северозапад. Вслушвайки се в неговия съвет, те се отказаха да следват главния път за гората на юг от владенията му. Ако бяха вървели през планинския проход, пътят щеше да ги отведе до един поток, който се съединяваше с голямата река на няколко километра южно от Равноскала. Точно на това място имаше брод, който те биха могли да преминат, ако не бяха загубили кончетата си; отвъд реката тръгваше пътека към окрайнините на гората и излизаше тъкмо при началото на стария горски път. Беорн обаче ги беше предупредил, че в последно време натам често се навъртали зли духове. Самият път, както се говорело, бил целият обрасъл с буренаци и бил напълно занемарен в източния си край, а на много места се пресичал и от непроходими тресавища. Не било без значение и това, че излизал доста по на юг от Опустошената планина, а оттам до целта им оставал дълъг и труден преход в северна посока. Наистина, на север от Равноскала Непрогледната гора се доближавала до източния бряг на Голямата река, което означавало, че и Мъгливите планини също се доближавали от другата й страна, но въпреки това Беорн ги съветвал да поемат именно натам, защото на няколко дни път северно от Равноскала имало някакво място, откъдето тръгвал един малко известен път, който прекосявал Непрогледната гора и водел право към Опустошената планина.
— Злите духове — бе казал Беорн — няма да посмеят да прекосят Голямата река на по-малко от стотина километра северно от Равноскала, нито пък да доближат моята къща — която добре се пази нощем, — но на ваше място аз бих яздил по-бързичко, защото, ако решат да започнат ловитбата скоро, те ще преминат реката на юг и ще завардят здраво окрайнините на гората, за да ви пресекат пътя. А не забравяйте, че вълците тичат по-бързо от кончетата. И все пак най-безопасно ще е да тръгнете именно на север. По този начин ще се доближите наистина до техните свърталища, но те най-малко от всичко биха очаквали това и ще трябва дълго да кръстосват, за да ви стигнат. А сега с всички сили — ход напред!