Ето защо те се носеха мълчаливо в галоп по меката затревена земя. От лявата им страна се възправяха мрачно планините, а обраслата с дървета речна ивица в далечината се виждаше все по-ясно и по-ясно. Когато потегляха, слънцето едва бе свърнало на запад и до вечерта обливаше с позлата всичко наоколо им. Къщата на Беорн беше вече останала на километри зад тях, мрачните им мисли за преследващите ги зли духове и за предстоящото пътуване през Непрогледната гора започнаха да се поразсейват и те подхванаха разговори и песни. Вечерта, когато мракът започна да се спуска и планинските върхове запламтяха под лъчите на залязващото слънце, пътниците се разположиха на лагер и поставиха стража. Повечето от тях спаха неспокойно, измъчвани от лоши сънища, в които неведнъж чуваха воя на разлютените вълци и крясъците на зли духове.
Следващото утро бе ясно и прохладно. Над земята плуваше лека бяла мъгла, сякаш бе есен, въздухът беше студен. Скоро обаче слънцето изгря, изтокът порозовя и докато сенките бяха още дълги, пътниците потеглиха отново. Така те яздиха още два дни и през цялото време виждаха край себе си само трева, цветя, птици, пръснати тук-там дървета, а понякога и малки стада елени, които пасяха или пладнуваха на сянка. От време на време Билбо зърваше разклонените рога на някой елен (които отначало смяташе за изсъхнали клони на дървета) да се подават над високата трева.
На третата вечер те не спряха да лагеруват при падането на мрака, а продължиха да яздят и през нощта на лунна светлина, защото Беорн им беше казал, че трябва да стигнат до гората рано на четвъртия ден. Докато светлината избледняваше, на Билбо му се стори, че вижда ту отляво, ту отдясно неясните очертания на огромна мечка, която се промъкваше дебнешком в същата посока с тях. Когато се осмели да спомене за това пред Гандалф, вълшебникът само рече:
— Шт! Не обръщай внимание!
На другия ден потеглиха преди зазоряване, макар да бяха дремнали съвсем за кратко през нощта. Като просветля, зърнаха гората; тя ту се приближаваше насреща им, сякаш искаше да ги посрещне, ту се спираше и ги чакаше, възправена като някаква тъмна, непроницаема стена. Местността стана неравна и на Билбо му се струваше, че ги е обгърнала някаква особена тишина. Не се чуваше вече често птича песен. Не се виждаха елени, а дори и зайци. Следобеда стигнаха окрайнините на Непрогледната гора и спряха да си починат под големите надвиснали клони на най-външните й дървета. Стволовете им бяха дебели и чворести, клоните — оплетени, а листата — тъмни и длъгнести. Около дърветата растеше бръшлян и се влечеше по земята.
— Ето я и Непрогледната гора! — рече Гандалф. — Най-обширната сред горите на северния свят. Надявам се, че видът й ви харесва! А сега трябва да върнете обратно прекрасните кончета, които ви дадоха, в заем.
Джуджетата бяха готови да възроптаят срещу това, но вълшебникът ги вразуми.
— Не вършете глупости! — смъмри ги той. — Беорн съвсем не е така далече, както си мислите. На всяка цена трябва да удържите на обещанието си, защото той е добър приятел, но и опасен противник. Очите на господин Бегинс са по-зорки от вашите, щом не сте видели голямата мечка, която се движеше успоредно с нас всяка вечер, като се спуснеше мрак, или пък наблюдаваше отдалеч лагера ни на лунната светлина. И то не само за да ви предпазва или упътва, ако сбъркате пътя, а и за да бди над кончетата. Беорн е настроен приятелски към вас, но обича животните си като свои деца. Вие дори не проумявате какво благодеяние ви стори той, като ви позволи да яздите кончетата му толкова надалеч и така бързо, нито пък какво ще ви се случи, ако се опитате да ги вземете с вас в гората.
— Ами големия кон? — попита Торин. — Ти не спомена нищо за неговото връщане.
— Не споменах, защото няма да го връщам.
— А твоето обещание?
— Ще го спазя. Аз няма да върна коня обратно, защото сам ще го яздя.
Тогава джуджетата разбраха, че Гандалф се кани да ги напусне пред самата гора, и това ги обезсърчи. Но както и да го уговаряха, той не промени решението си.
— Предупредих ви още когато слязохме на Равноскала — каза вълшебникът. — Излишно е да ме убеждавате. Както вече ви споменах, имам неотложна работа на юг. Дори малко позакъснях за нея, докато се грижех за вас. Възможно е да се видим отново, преди приключението ви да е привършило, но е възможно и да не се видим. Това зависи от късмета ви, от храбростта ви и от благоразумието ви. Оставям господин Бегинс с вас. Казал съм ви и преди, че той притежава много повече качества, отколкото вие предполагате, но скоро ще можете сами да се уверите в това. Горе главата, Билбо, и не бъди така кисел! Горе главите, Торин и съдружие! В края на краищата това приключение си е ваше. Мислете за съкровището, което ви очаква, и забравете гората и дракона, поне до утре сутринта.