На следващото утро Гандалф им повтори всичките си наставления. Не оставаше вече друго, освен да напълнят меховете си с вода от бистрия извор, който откриха пред самата гора, и да разтоварят кончетата. Разпределиха си багажа по равно, макар на Билбо да му се струваше, че неговият дял е най-тежък и никак да не го радваше мисълта, че ще припка километри наред с този товар на гърба.
— Не се безпокой! — рече Торин. — Съвсем скоро багажът ти ще почне да олеква. Няма да мине много време, струва ми се, когато храната ни така ще намалее, че ще съжаляваме, загдето торбите ни не са по-тежки.
Накрая пътниците се сбогуваха с кончетата и ги насочиха към дома им. Животните припнаха радостно, явно доволни, че обръщат гръб на зловещата гора. Билбо бе готов да се закълне, че докато те се отдалечаваха, нещо, прилично на мечка, се отдели от сянката на дърветата и тръгна подире им.
Сега дойде ред да се сбогуват и с Гандалф. Мрачен и угрижен, Билбо седеше на земята и мечтаеше да се намира на високия кон до вълшебника. След закуска (и то много оскъдна) той бе надзърнал за малко в гората; макар да беше сутрин, там царуваше среднощен мрак и мъртва тишина.
— Имаш чувството, че отвсякъде те дебнат и наблюдават! — си бе рекъл Билбо.
— Довиждане! — обърна се Гандалф към Торин. — Довиждане на всички довиждане! Пътят ви през гората върви все направо, не се отклонявайте встрани! Отклоните ли се, повече от сигурно е, че никога вече няма да го намерите и никога няма да излезете от Непрогледната гора. В такъв случай, струва ми се, нито аз, нито който и да било друг ще ви види отново.
— Трябва ли изобщо да минаваме през гората? — изпъшка Билбо.
— Да — отговори вълшебникът, — ако искаш да излезеш от другата й страна! Или трябва да минеш през нея, или да се откажеш от приключението. Но аз няма да ти позволя да се измъкнеш тъкмо сега, господин Бегинс! Срам ме е заради теб, щом можеш да помислиш такова нещо. Та нали ти ще се грижиш за джуджетата вместо мен — добави Гандалф и се разсмя.
— Не! Не! — взе да отрича Билбо. — Съвсем не исках да кажа това. Просто попитах дали няма някой обиколен път.
— Има, стига да желаете да извървите двеста километра на север или два пъти по толкоз на юг. Но пак няма да намерите безопасен път. Безопасни пътища в тази част на света няма. Не забравяйте, че сега се намирате отвъд Границата на пустинята и могат да ви се случват какви ли не беди. Преди да успеете да заобиколите Непрогледната гора от север, ще се намерите сред склоновете на Сивите планини, а те просто гъмжат от най-всевъзможни зли духове. Преди да успеете пък да я заобиколите от юг, ще попаднете във владенията на Некроманта. Дори и на теб, Билбо, не е нужно да разказвам какво представлява този зъл магьосник. Не ви съветвам да се доближавате до местата, които се съзират от зловещата му кула! Затова дръжте се за този горски път, не падайте духом, не губете надежда за успех и ако имате късмет, може би един ден ще излезете от другата страна на гората, ще видите пред нозете си Дългите блата, а отвъд тях, високо на изток — Опустошената планина, където живее милият стар Смог, който, надявам се, не ви очаква!
— Много ни успокои, няма що! — сърдито рече Торин. — Хайде, довиждане! Щом няма да идваш с нас, по-добре си върви, без да ни плашиш повече.
— Добре, добре, довиждане! — каза Гандалф, обърна коня си и препусна на запад. Но не можа да се сдържи да не им даде един последен съвет. Преди да се отдалечи дотолкова, че да не могат да го чуят, той се обърна, сбра ръце на фуния пред устата си и се провикна. Гласът му достигна съвсем слабо до тях.
— Довиждане! Бъдете разумни, пазете се и не се отклонявайте от пътя!
След това той препусна напред и скоро се изгуби от очите им.
— Довиждане, довиждане и по-бързо се махай! — измърмориха ядовито джуджетата, които бяха силно обезсърчени от заминаването на Гандалф. Сега започваше най-опасната част от пътешествието. Всички нарамиха тежките торби и меховете с вода, които им се полагаха, обърнаха гръб на сгрените от слънцето простори и потънаха в леса.
8. ПЕПЕРУДИ И ПАЯЦИ
Пътниците вървяха в редица по един. В началото на пътеката имаше нещо като свод, който водеше към тъмен тунел. Сводът беше образуван от преплетените клони на две грамадни, приведени едно към друго дървета. Те бяха толкова стари и така задушени от бръшлян и лишеи, че по тях бяха останали само по няколко почернели листа. Самата пътека беше много тясна и лъкатушеше между стволовете.