Те полежаха известно време, дишайки тежко, а после взеха да задават въпроси. Искаха най-подробно да им се обясни историята с изчезването на Билбо, а разказът за намирането на вълшебния пръстен така силно ги увлече, че забравиха собствените си неволи. Балин дори пожела да чуе повторно преживелицата с Ам-гъл заедно с всички гатанки, а също и какво точно е станало, след като Билбо е надянал пръстена.
По едно време, обаче, светлината взе да бледнее и тогава възникнаха други, по-важни въпроси: къде се намираха в момента, къде е пътеката, дали не може да се намери нещо за ядене и какво ще правят оттук нататък? Джуджетата повтаряха тези въпроси един след друг и сякаш очакваха малкият Билбо да им даде отговор. От това можете да разберете, че те напълно си бяха променили мнението за господин Бегинс и че той бе спечелил тяхното уважение (както Гандалф бе предвидил). В тона им се долавяше не упрек, а надежда, че той ще измисли някакъв подходящ план за тяхното спасение. Те много добре съзнаваха, че скоро всички щяха да бъдат мъртви, ако не се бе намесил хобитът, и затова му благодариха многократно. Някои от тях дори се изправиха и му се поклониха до земята, но бяха толкова отслабнали, че се търкулнаха и дълго не можаха да стъпят отново на крака. Истината около изчезването на Билбо ни най-малко не намали благоразположението им към него, защото те разбираха, че освен късмет и вълшебен пръстен, хобитът притежава и находчивост, а тези неща, взети заедно, бяха крайно полезни. Впрочем, джуджетата тъй много хвалиха подвизите на Билбо, че най-накрая и той самият се почувствува храбрец, а това негово чувство сигурно щеше да бъде още по-силно, ако имаше и нещо за хапване.
Но нямаше нищо, направо нищичко, пък и на никой от бегълците не достигаха сили, за да тръгне да търси било храна, било изгубената пътека. Да, изгубената пътека! С изморената си глава Билбо не можеше да измисли никакъв план. Само седеше и гледаше пред себе си към безкрайната горска шир. Постепенно всички джуджета заспаха. Всички освен Балин. Дълго време след като другите бяха престанали да говорят и бяха затворили очи, той продължи да си мърмори и да се киска.
— Ам-гъл! Гледай ти! Така, значи, се е промъкнал и покрай мен, когато стоях на пост. Сега вече ми е ясно! Господин Бегинс чисто и просто си е пропълзял тихичко. Хи, хи! А копчетата му се разпилели по прага! Славният наш Билбо — Билбо — бо-бо-бо… После и той заспа и задълго се възцари пълна тишина.
Изведнъж Дуалин отвори очи и огледа поред другарите си.
— Къде е Торин? — рече той.
Въпросът му предизвика страшна тревога. Наистина бяха само тринадесетима — дванадесет джуджета и хобитът. Къде всъщност беше Торин? Каква ли зла участ го бе сполетяла, във властта на какви ли тъмни сили или зли чудовища бе попаднал? Както си лежаха, изгубени сред гората, те потръпнаха от ужас. Вечерта се смени с тъмна нощ, разтревожените пътници един по един заспаха отново и засънуваха страшни сънища. Те бяха тъй уморени, че никой от тях не можа да остане на пост. А сега нека ги оставим за малко на спокойствие.
Всъщност, Торин бе заловен много лесно. Вие си спомняте как Билбо тупна и заспа, щом пристъпи в кръга на светлината при първия опит да поиска помощ от елфите. Втория път Торин пристъпи напред и когато светлините угаснаха, той се строполи безчувствен на земята. Не чу нито виковете на отчаяните, изгубени в нощта джуджета, нито писъците им, когато паяците ги залавяха и омотаваха в мрежите си, нито шума от битката на следващия ден. После дойдоха горските елфи, завързаха го и го отнесоха.
Пируващите, разбира се, бяха горски елфи. Те всъщност не са злонамерени същества. Главният им недостатък е недоверието, което проявяват към непознатите. Макар вълшебната им сила в онези дни да беше все още голяма, те бяха безкрайно бдителни. Различаваха се от Благородните елфи от запад — бяха по-пакостливи и по-надменни. Причината за това беше, че повечето от тях (а също и разпръснатите по хълмове и планини техни сродници) произлизаха от древни родове, които изобщо не бяха стъпвали във Вълшебното царство. А тъкмо във Вълшебното царство Благородните елфи от запад преживели с години, станали добродетелни и мъдри, усвоили различни знания и вълшебства, а също и изкуството да майсторят красиви неща. И чак тогава, някои от тях, се върнали в Широкия свят. В това време горските елфи се скитали безцелно от залез до изгрев под светлината на луната и звездите из просторни, гъсти и високи лесове, каквито вече няма. Най-често живеели в окрайнините на горите, понякога навлизали навътре, за да ловуват или да припкат и танцуват по откритите горски поляни при светлината на звездите и луната. След появата на хората обаче те взели все повече и повече да се укриват в мрака. Но въпреки недостатъците си горските елфи все пак си бяха елфи, а елфите, както вече ви казах, са кротки и незлобливи същества.