Подвижната вертикална решетка обаче, често стоеше вдигната, защото през шлюза ставаше голямо движение и в двете посоки. Ако някой идваше отвън, би попаднал в един тъмен тунел с неравни стени, който водеше дълбоко в недрата на възвишението. Там, където тунелът минаваше под пещерите, в тавана му бяха прорязани няколко отвора. Отворите бяха покрити с големи дъбови капаци и водеха право в избите на царя, които от край до край бяха пълни с бурета.
Горските елфи и най-вече техният цар много обичаха вино, макар че из този край не вирееха лозя. Виното и разни други стоки елфите си доставяха от своите родственици от юг или от лозята на Хората от далечни земи.
Спотаен зад едно от най-големите бурета, Билбо видя капаците, разбра, за какво служат и от подслушания разговор на царската прислуга научи как виното и другите стоки се придвижват по реките или по сушата до Дългото езеро. Край езерото имало град, построен върху мостове навътре във водата за защита от всякакви врагове и най-вече от дракона. В него живеели Хора. От Езерния град буретата се изпращали нагоре по Горската река. Обикновено ги навързвали едно за друго — така че се образувало нещо като голям сал, който с помощта на гребла или пръти откарвали до избите. Понякога пък, натоварвали буретата на плоскодънни лодки.
Щом буретата се изпразнели, елфите ги спускали през отворите, вдигали шлюза и те се понасяли, полюшвайки се, по реката, докато течението ги отвеждало до едно място при самия източен край на Непрогледната гора, където брегът се издавал силно навътре във водата. При тази издатина събирали буретата, навързвали ги едно за друго и ги отпращали към Езерния град — там, където Горската река се вливала в Дългото езеро.
Билбо дълго размишлява за този шлюз, като се питаше дали той не би могъл да послужи по някакъв начин за спасението на другарите му, и най-накрая в главата му се зароди един отчаян план.
Вечерята вече беше раздадена на затворниците. Пазачите се оттеглиха с тежки стъпки по проходите, като отнасяха със себе си факлите, и подире им всичко потъваше в тъмнина. Тогава Билбо чу царският виночерпец да пожелава лека нощ на главния пазач.
— Всъщност, защо не дойдеш с мен да опиташ новото вино, което току-що пристигна? — рече виночерпецът на главния пазач. — Тази вечер ме чака голяма работа, ще изхвърляме от избите празните бурета, затова нека пийнем по чашка, че да ми спори трудът.
— Бива, бива — отвърна зарадван главният пазач. — Ще дойда да опитам с теб новото вино, за да видя дали е достойно за царската трапеза. Тази вечер ще има угощение, а не е хубаво да изпращаме горе недоброкачествено питие!
Когато Билбо чу този разговор, целият се разтрепера от вълнение, защото разбра, че му се открива щастлива възможност незабавно да приложи на дело смелия си план. Той вървя подир виночерпеца и главния пазач, докато те влязоха в една малка изба и седнаха край една маса, на която имаше две големи кани. Скоро двамата започнаха да се черпят и да се кискат весело. Билбо ги слушаше и просто не можеше да повярва на късмета си. Виното явно беше силно и предназначено за царски гощавки, а не за пазачи и виночерпци, които вместо с бокали го пиеха с кани и то не закъсня да ги опие.
След малко, главният пазач оброни глава, опря я на масата и дълбоко заспа. Виночерпецът продължи известно време да си говори и да се смее самичък, без да забележи нищо, но сетне и неговата глава се отпусна на масата и той захърка до приятеля си. Тогава хобитът се вмъкна в избата. След миг главният пазач вече нямаше ключове, а Билбо припкаше с всички сили по коридорите към килиите на затворниците. Връзката с ключовете беше твърде тежка за мъничките му ръце и от време на време така издрънчаваше, че той примираше от страх да не го открият, макар да беше с пръстена.
Отключи първо вратата на Балин и старателно я заключи, когато джуджето се намери отвън. Можете да си представите колко изненадан беше Балин. Радостта му, че се е измъкнал от малкия каменен затвор, нямаше граници, но той искаше да знае и какво смята да прави Билбо, затова се спря и взе да задава въпроси.
— Нямаме време за губене! — смъмри го Билбо. — Следвай ме, без да говориш. Сега трябва да се съберем всички заедно и да не се излагаме на опасността да бъдем разделени отново, ако искаме да се спасим. Или всички, или никой — това е последната ни възможност. Открият ли ни, кой знае царят къде ще ви затвори, а нищо чудно и да ви окове във вериги. Така че бъди добър и не ме разпитвай!