И тъкмо навреме привърши всичко. Само минута-две след затварянето на бурето на Балин се чуха гласове и в мрака затрепкаха светлинки. Няколко елфи се приближаваха към избите, като се смееха, говореха и пееха. Те бяха напуснали веселото угощение в едно от горните помещения, но смятаха да се върнат колкото е възможно по-бързо.
— Къде ли е Галион, виночерпецът? — рече един от елфите. — Не го видях на трапезата тази вечер. Би трябвало да е вече тук, за да ни покаже какво има да се върши.
— Много ще ме е яд, ако този мързеливец закъснее — рече друг. — Никак не ми се ще да си губя времето тук, докато горе вече идва ред, на песните!
— Охо! — чу се вик. — Я го вижте стария негодник, как си е натопил главата в каната! Явно е, че той и приятелят му, главният пазач, са си устроили едно свое малко угощенийце!
— Разтърси го! Събуди го! — завикаха останалите нетърпеливо.
На Галион никак не му беше приятно да го разтърсват и събуждат, а още по-малко пък — да му се подиграват.
— Защо закъсняхте? — ядосано рече той. — Аз ви чакам ли, чакам тук долу, вие обаче си пиете, веселите се, а работата си забравяте. Какво чудно има, ако съм заспал от умора!
— Нищо чудно няма — отвърнаха те. — Обяснението е ей тук, в каната! Но хайде по-добре дай и ние да опитаме от твоето приспивателно лекарство, преди да се заловим за работа! Не е нужно да събуждаме тъмничаря. Личи си, че той си е взел своя дял.
Новодошлите пийнаха и изведнъж се развеселиха, без да се напият обаче.
— Ей, Галион! — извика един от тях. — Ти май толкова отрано си започнал своето угощение, че главата ти съвсем се е размътила! Ако се съди по тежината, сред празните бурета си наредил и някои пълни.
— Хайде, хайде, работете! — изръмжа виночерпецът. — На ленивите ръце всичко им се струва тежко. Точно тези са буретата, които трябва да отплуват. Знам го по-добре от вас, затова работете и не се майте!
— Добре, добре — отвърнаха елфите и затъркаляха буретата към отворите. — Ти ще отговаряш пред царя, ако метнем в реката пълните му с най-хубаво масло и най-отбрано вино бурета и ги пратим на хората от Езерния град да се гощават даром!
Тази песничка запяха елфите, когато буретата едно след друго затрополиха към тъмния отвор и започнаха да цамбуркат подред в студената вода няколко стъпки по-надолу. Някои от тях бяха наистина празни, но други, както знаете, не бяха. Независимо от това обаче всички политаха надолу, цамбурваха с глух плясък във водата, блъскаха се в стените на тунела или едно в друго и с клатушкане се понасяха по течението.
Но тъкмо в този момент, Билбо изведнъж съзря слабото място на своя план. Възможно е вие да сте го открили по-рано от Билбо и да сте му се присмели, но аз не мисля, че ако бяхте на негово място, щяхте да се справите и на половината тъй добре.
Билбо беше забравил, че и той самият трябваше да влезе в някое буре. Но дори и да не беше забравил, кой щеше да го настани вътре и да затвори похлупака? Този път като че ли наистина щеше да загуби приятелите си (повечето от тях бяха вече изчезнали през тъмния отвор) и щеше завинаги да остане да се спотайва като крадец из пещерите на елфите. Защото дори и да успееше начаса да се измъкне през портата горе, възможността да намери отново джуджетата беше безкрайно малка. Той не знаеше как да стигне по сушата до мястото, където събират буретата. Питаше се освен това, какво ли щеше да се случи с джуджетата по-нататък без него, защото не бе имал време да им разкаже всичко, което беше научил, нито пък какво бе възнамерявал да направи, щом веднъж се измъкнеха от гората.
Докато тези мисли му минаваха през ума, развеселените елфи започнаха да пеят нова песен, надвесени над отвора. Някои вече бяха отишли да дърпат въжетата, с които се вдигаше вертикалната решетка, тъй че буретата веднага да потеглят, щом всички бъдат изхвърлени във водата.