Сега вече и последното буре се затъркаля към отвора. Отчаян и не знаейки какво друго да направи, горкият малък Билбо се хвана за него и полетя надолу. След миг цопна в студената тъмна вода и бурето го притисна отгоре. Той се помъчи да се покатери върху него, като същински воден плъх, но въпреки всичките си усилия не успя. И колкото пъти да се опитваше, бурето все се преобръщаше и го потопяваше отново. То беше наистина празно и се носеше по реката, леко като коркова тапа. Макар ушите на Билбо да бяха пълни с вода, той все още чуваше елфите да пеят горе в избата. Сетне капакът се затвори с трясък върху отвора и гласовете заглъхнаха. Сега хобитът плуваше в ледено студената вода сам-самичък — не можеше да се каже, че е с приятели, след като те бяха затворени здраво в буретата.
Скоро в мрака пред него се появи някакво сиво петно. Билбо чу как вратата на шлюза със скърцане се вдигна и той изведнъж се намери сред огромната маса бурета, които стремглаво се люшкаха и блъскаха едно в друго, надпреварвайки се да минат под свода и да заплават свободно в открития поток. Горкичкият хобит едва успяваше да се опази да не го ударят и направят на пихтия. Най-после, блъсканицата около него понамаля и буретата едно по едно взеха да се изнизват под каменния свод. Сега Билбо разбра какъв голям късмет се оказа всъщност неуспехът му да възседне бурето, защото между него и внезапно снишаващия се при вратата на шлюза таван пространството беше толкова малко, че дори и един хобит нямаше да може да се промъкне оттам.
Сега вече всички бурета плаваха спокойно под надвисналите клони на дърветата, които растяха по двата бряга. Билбо се питаше как ли се чувствуват джуджетата и дали вътре не бе навлязла вода да ги измокри. Някои от буретата, които се полюшваха край него в мрака, бяха доста надълбоко потопени в реката и той се досети, че тъкмо в тях има скрити джуджета.
— Дано да съм затворил добре похлупаците! — помисли си Билбо.
Скоро, обаче, той така се разтревожи за себе си, че забрави джуджетата. Успяваше да задържа главата си над водата, но така трепереше от студ, че се питаше, дали все пак няма да умре, преди, късметът му отново да се върне, дали ще може, още дълго да се държи за бурето и дали не е по-добре да се спусне от него и да се опита с плуване да стигне до брега.
Късметът му обаче не закъсня да се върне; въртеливото течение отнесе няколко бурета близо до брега, където те заседнаха върху някакви скрити под водата коренища. Тогава Билбо използува, удобния случай да се покатери върху бурето си, докато то стоеше неподвижно, подпряно здраво от друго буре. Горкичкият — приличаше на същинска мокра мишка! Най-сетне изпълзя отгоре и се простря целият, за да пази по-лесно равновесие. Вятърът също бе доста хладен, но съвсем не като водата и Билбо се молеше да не падне отново в нея, когато буретата потеглят пак.
Скоро те се освободиха и се закандилкаха надолу по течението. Билбо откри, че сега му беше още по-трудно да се задържа за бурето, отколкото преди. За щастие той беше много лекичък, а бурето — възголямо и с множество пролуки, през които вече бе проникнало известно количество вода. Така или иначе, хобитът имаше мъчителното усещане, че язди — без юзда и стреме — върху кореместо конче, на което все му се иска да се отъркаля на тревата.
Крайно изнемощял от напрежението, Билбо най-сетне стигна до едно място, където дърветата започваха да редеят и през пролуките се съзираше нощното небе. Тъмният поток изведнъж стана много широк, защото тъкмо тук той се съединяваше с водите на Горската река, която се спускаше стремително надолу направо от дворцовите порти. Наоколо вече нямаше никакви дървета, които да засенчват водната повърхност, и по нея сега танцуваха начупените отражения на облаци и звезди. Буйното течение на Горската река понесе буретата към северния, бряг, подмит така силно от водата, че се бе образувал широк залив. Дъното на залива бе покрито с камъчета, а източният му край свършваше при малък, издаден напред нос от твърда скала. Повечето от буретата, заседнаха в плитчината, някои обаче успяха да стигнат до скалния кей и със сила се блъснаха в него.