Тукашните места се бяха променили много от дните, когато джуджетата бяха живели в Планината — дни, за които сега се носеха само смътни легенди. Промени бяха настъпвали дори и след като Гдндалф бе получил последните си сведения. Продължителни проливни дъждове бяха препълнили реките, които течаха на изток, беше имало, едно или две земетресения (които някои бяха склонни да приписват на дракона — като неизменно отправяха проклятия по негов адрес и поглеждаха мрачно към Планината). Блатата и тресавищата се бяха разпростирали все по-нашироко и по-нашироко. Пътищата се бяха заличили и немалко странници, които се бяха опитвали да ги открият отново, бяха изчезнали. Пътят на елфите през гората, който джуджетата бяха следвали по съвета на Беорн, също бе станал опасен и се губеше някъде в източния край на гората. Единствено по реката, все още можеше да се стигне безопасно от окрайнините на Непрогледната гора до земите в подножието на Планината на север, а реката пък се пазеше от Царя на елфите.
Както виждате, Билбо бе пристигнал дотук по единствения възможен път. Може би господин Бегинс, който седеше разтреперан върху буретата, би се поуспокоил малко, ако занаеше, че всички тези новини бяха стигнали вече и до Гандалф. Те бяха разтревожили вълшебника и той всъщност привършваше другата си работа (която не влиза в този разказ) и се готвеше да тръгне да търси Торин и съдружие. Но Билбо не знаеше това.
Той знаеше само, че реката продължаваше все напред и напред, че беше страшно гладен, че имаше силна хрема и че никак не му се нравеше Планината, която сякаш се мръщеше заплашително насреща му и настъпваше към него. По едно време, обаче, реката сви отново малко по на юг и Планината се отдръпна. Най-сетне, късно следобед, бреговете станаха скалисти, многобройните ручейчета пак се събраха в един дълбок и буен поток и салът се понесе със страшна бързина.
Слънцето беше залязло, когато след още един завой на изток Горската река се вля в Дългото езеро. Устието й беше широко и от двете му страни се издигаха високи скали, чиито основи бяха затрупани донякъде с речен чакъл. Дългото езеро! Билбо никога не си бе представял, че нещо друго освен морето би могло да изглежда така голямо. Езерото беше толкова широко, че срещуположните му брегове изглеждаха далечни и смътни, дължината му обаче беше такава, че северният му край, който сочеше към Планината, изобщо не се виждаше. От картата обаче, Билбо знаеше, че някъде там, където блещукаха звездите на Голямата мечка, от Дейл към езерото се спускаше Течащата река, съединяваше се с Горската река и двете изпълваха с водите си една някогашна дълбока скалиста долина. В южния край на тази долина буйните реки отново се изливаха чрез високи водопади и поемаха забързано към непознати земи. В смълчаната привечер шумът на водопадите долиташе като някакъв далечен рев.
— Близо до устието на Горската река се намираше необикновеният град, за който Билбо бе научил от разговорите на царските прислужници в избата. Този град не беше построен на сушата, където имаше само няколко бараки и временни постройки, а вътре в самото езеро. Един скален нос го предпазваше от стремително нахлуващите речни води и образуваше, около него тих залив. Голям дървен мост водеше до оживения град, построен върху дебели дървени стълбове. Това обаче не беше град на елфи, а на хора, които все още се осмеляваха да живеят в подножието на драконовата планина. Те продължаваха да благоденствуват благодарение на търговията със стоки, които идваха по голямата река от юг и се извозваха до техния град. Но в някогашните честити дни, когато Дейл е бил богат и процъфтяващ, те са били много заможни и могъщи, имали са цели флотилии от лодки — едни пълни със злато, други с въоръжени бойци — и са водели смели войни, които сега бяха вече само легенда. Гниещите стълбовидни основи на друг, по-голям град все още можеха да се видят около бреговете, когато водите на езерото се отдръпваха.
Но хората помнеха малка част от всичко това, макар някои все още да пееха песни за джуджетата, владетели на Планината — Трор и Трейн от рода Дурин, за идването на дракона и за гибелта на господарите на Дейл. В някои песни се казваше, че един ден Трор и Трейн ще се върнат и тогава от Планината по реките ще протече злато и цялата околност ще се огласи отново от песни и смях. Но тази хубава легенда не пречеше на всекидневната им работа.