Щом салът от бурета се появи, от града към него се отправиха лодки и множество гласове взеха да приветствуват салджиите. После хвърлиха към сала въжета, греблата на лодките зацепиха водата и скоро буретата бяха издърпани от течението на Горската река и откарани зад скалистия нос, в малкия залив на Езерния град. Там, близо до началото на големия мост към сушата, ги закотвиха. Скоро от юг щяха да дойдат хора и да вземат една част от буретата, а другата част да напълнят с донесените от тях стоки и да ги пратят нагоре по реката на горските елфи. Междувременно, буретата останаха да се полюшкват във водата, а елфите салджии и гребците от лодките отидоха в Езерния град да се угощават.
Те безкрайно щяха да се изненадат, ако можеха да видят какво стана край брега, когато си тръгнаха и сенките на нощта се спуснаха.
Билбо първо преряза въжетата на едно от буретата, избута го към брега и го отвори. Отвътре с охкане се подаде едно от злощастните джуджета. Цялата му брада беше полепена с мокра слама, а то, горкото, беше така вдървено, така натъртено и ожулено, че едва можа, олюлявайки се, да прегази плитката вода и стенейки, се строполи на земята. Имаше вид на освирепяло от глад куче, което цяла седмица са забравили вързано в колибата без храна. Трудно можеше да се познае, че това е Торин, ако не беше златната верижка около врата му и вече измърсената и изпокъсана небесносиня качулка с потъмнелия сребърен пискюл на края. Мина доста време, преди, той да може да проговори на хобита.
— Хей, жив ли си, или си умрял? — попита го доста ядосано Билбо. Той навярно беше забравил, че бе хапнал здравата, поне един път повече от джуджетата, че си бе движил свободно краката и ръцете и че бе дишал чист въздух на воля. — Ти май си мислиш, че още си в затвора, така ли? Ако искаш изобщо да не умреш от глад и да продължиш това глупаво приключение — в края на краищата вие сте си го замислили, а не аз, — най-добре ще е да си поразтриеш ръцете и краката и да се опиташ да ми помогнеш да освободим другите, докато не е станало късно!
Строгите думи на Билбо накараха Торин да дойде на себе си. Той изохка още няколко пъти, после стана и доколкото му позволяваха силите, се залови да помага на хобита. Трудно и неприятно беше да се гази в тъмното из студената вода и да се открие в кои точно бурета имаше джуджета. Торин и Билбо почукваха отвън и подвикваха тихичко, но само шест от джуджетата им отговориха. Двамата спасители бързо ги измъкнаха и им помогнаха да стигнат до брега, където те насядаха или налягаха, като стенеха и мърмореха. Бяха тъй измокрени, тъй ожулени и вдървени, че не можеха да разберат, че са спасени, нито пък да благодарят, както следва, за това.
Дуалин и Балин се чувствуваха най-зле, така че помощ от тях не можеше да се очаква. Бифур и Бофур, обаче не бяха толкова наранени, нито толкова мокри, но легнаха на земята и отказаха да се помръднат. Фили и Кили, които бяха млади (за джуджета), а бяха пътували и сравнително по-удобно — в по-малки бурета и с повече слама в тях, — се измъкнаха усмихнати, бяха само поожулени тук-таме, а и крайниците им много бързо се раздвижиха.
— Дано никога вече през живота си не видя ябълки! — рече Фили. — Моето буре беше цялото пропито с дъха им. Истинско мъчение е да усещаш непрестанно мириса на ябълки, когато едва можеш да се помръднеш, когато ти е студено и чак ти премалява от глад. Бих могъл да ям с часове, без да спирам, всичко друго на света, но ябълки — никога!
Фили и Кили с готовност се заловиха да помагат. Най-накрая Торин и Билбо откриха и останалата част от джуджетата и ги освободиха. Горкият Бомбур или беше заспал, или припаднал. Дори, Нори, Ори, Оин и Глоин направо бяха подгизнали от вода и изглеждаха полуживи. Наложи се да ги пренесат един по един и да ги оставят да лежат безсилни на земята.
— Е, вече сме всички заедно! — рече Торин. — Трябва да благодарим на съдбата и на господин Бегинс. Той, струва ми се, напълно заслужава това, макар че все пак можеше да ни уреди и малко по-удобно пътуване. Но, тъй или иначе — още веднъж на твоите услуги, господин Бегинс! Без съмнение ние ще осъзнаем напълно колко сме ти задължени, след като се нахраним и посъвземем. А междувременно какво предлагаш да правим оттук нататък?
— Да отидем в Езерния град — каза Билбо. — Друга възможност не виждам.
И наистина, друга възможност нямаше. Затова Торин, Фили, Кили и Билбо оставиха най-отпадналите си другари и тръгнаха по брега към големия мост. В самото начало на моста имаше стражи, но те не пазеха кой знае колко зорко, защото знаеха, че отдавна нямаше истинска нужда от това. Като се изключат дребните пререкания, които от време на време възникваха относно речните такси, общо взето, езерните хора и горските елфи бяха в приятелски отношения. Други опасни съседи наблизо нямаше, а някои от младите жители на града направо не вярваха, че някакъв си дракон живеел в планината и се присмиваха на старците и стариците, които разправяха, че на младини го били виждали да лети по небето. Ето защо никак не беше чудно, че стражите, които пиеха вино и се смееха край огъня в къщичката си, не чуха нито шума от отварянето на буретата, нито стъпките на четиримата разузнавачи. Изненадата им беше голяма, когато Торин Дъбовия щит, изведнъж се появи на прага.