Горския цар беше получил вести от своите пратеници и от птиците — приятели на елфите, така че вече знаеше какво се беше случило. Действително, голямо вълнение беше настъпило всред всички хвъркати, които живееха около пределите на Опустошението на дракона. Небосводът бе потъмнял от кръжащи ята и бързокрили вестоносци непрестанно политаха ту в една, ту в друга посока. Над Леса се носеха крясъци, цвъртене и писукане. Новината се разнесе далеч отвъд Непрогледната гора. „Смог е мъртъв!“ Листата шушнеха и всяка живинка стреснато надаваше ухо. Преди още Горския цар да потегли, вестта бе стигнала на запад до боровите гори на самите Мъгливи планини. Беорн я бе научил в дървената си къща, а злите духове вече се бяха събрали на съвет в пещерите си.
— Страхувам се, че за последен път чуваме за Торин Дъбовия щит — рече царят. — По-добре щеше да направи, ако си беше останал мой гост. Така или иначе, задухал е лош вятър, който няма да донесе на никого нищо добро.
Горския цар също не беше забравил легендата за несметните богатства на Трор. И когато пратениците на Бард го срещнаха, той вече беше потеглил на път с много копиеносци и стрелци. Над главите на въоръжените елфи се виеха гъсти ята от гарги, които се досещаха, че се подготвя война, каквато от години не беше имало по тия места.
Когато чу молбата на Бард, царят се смили над Езерните хора, защото той беше господар на добронамерени и кротки същества и вместо да продължи направо към Планината, както си беше намислил, се спусна бързо надолу по реката към Дългото езеро. За съжаление, не разполагаше с достатъчно лодки и салове, за да натовари всичките си воини, затова те трябваше да вървят дотам пеш. Големите товари със стоки обаче, Горския цар прати по водата. Елфите по начало са бързоноги и макар в онези дни да не бяха привикнали да изминават дълги разстояния и да не познаваха добре опасните земи между Гората и Дългото езеро, успяха да се придвижат навреме. Само пет дни след смъртта на дракона те се озоваха на бреговете на езерото при развалините на града. Както би могло да се предположи, посрещнаха ги с радост, а старейшината и съветниците му бяха готови да сключат за бъдеще каквато и да било сделка с Горския цар, стига, той да им окажеше помощ сега.
Скоро бе изготвен план за действие. Жените, децата, старците и болните заедно със старейшината останаха при езерото, с тях останаха също неколцина мъже с различни занаяти и няколко опитни елфи. Отначало те сечаха дървета и събираха дървения материал, който се изпращаше от Гората, а после построиха покрай брега множество дървени колибки за защита срещу наближаващата зима. Под ръководството на старейшината, те се заловиха да планират и нов град — по-красив и по-голям от предишния. Той обаче, нямаше да бъде построен на същото място, а малко по-нагоре на северния бряг, тъй като всички се страхуваха от водите, където бе потънал драконът. Той никога нямаше да се върне върху златното си ложе, защото лежеше сгърчен, студен като камък на дъното на плитчините. Дълги години, когато езерото биваше спокойно, огромните му кости се виждаха да стърчат сред развалините на стария град. Малцина обаче се осмеляваха да доближат това място, а и никой не посмя да се гмурне в студената вода, за да извади скъпоценните камъни, които се бяха изронили от гниещия му труп.
Всички мъже, годни да носят оръжие, и по-голямата част от войската на Горския цар се приготвиха да тръгнат на север към Планината. И тъй, на единадесетия ден от гибелта на града челните редици на воините минаха през скалистия отвор в горния край на езерото и поеха сред опустошените земи.
15. ОБЛАЦИТЕ СЕ СГЪСТЯВАТ
А сега, нека се върнем при Билбо и джуджетата. Цяла нощ те се редуваха един по един да стоят на стража, но не чуха, нито пък видяха и следа от опасност. Така ги свари утрото. Птиците по небето обаче ставаха все по-многобройни, бяха долетели ята дори от юг, а гаргите, които все още живееха около Планината, не спираха да кръжат и да грачат.
— Става нещо необичайно — рече Торин. — Времето за есенния прелет вече е минало, пък и тези птици си живеят целогодишно по тия земи. Има най-много скорци и червенушки, а в далечината се съзират и множество лешояди, сякаш предстои битка!
Изведнъж Билбо посочи с пръст:
— Ето че и старият дрозд се появи отново! — възкликна той. — Явно е успял да се измъкне здрав и читав онази нощ, когато Смог срина планинския склон, но охлювите сигурно са загинали.