— Разбрах — рече Гудман. — Но защо?.
— Защо ли? — сбърчи вежди Мелит. Явно никога не си бе задавал този въпрос. — Защо човек прави едно или друго? Такъв е обичаят, ето защо. И е твърде логично всъщност. Не би желал съпругата да ти бъбри на главата през цялото време, ден и нощ.
Гудман се изчерви, защото откакто срещна Жана, си мислеше колко приятно би било тя да е край него през цялото време, денем и нощем.
— Не изглежда много справедливо спрямо жените — забеляза Гудман.
— Драги приятелю — засмя се Мелит, — да не проповядвате доктрината за равенство на половете? Това наистина е една напълно опровергана теория. Мъжът и жената не са еднакви. Те са различни, независимо какво са ви разправяли на Земята. Онова, което е добро за мъжа, не е задължително да е — и обикновено не е — добро за жената.
— Затова се отнасяте към тях като към по-низши — тросна се Гудман, чиято реформаторска кръв закипя.
— Ни най-малко. Отнасяме се към тях като към по-различни, отколкото към мъжете, но не като към по-низши. Във всеки случай те нямат нищо против.
— Да, защото не им е позволено да видят нещо по-свястно. Има ли закон, който да ме задължава да държа жена си в дерсиново поле?
— Разбира се, че няма. Обичаят просто предлага да бъде държана извън стазисното поле за определено минимално време всяка седмица. Няма да е честно спрямо женичките, нали?
— Разбира се, че не — отвърна саркастично Гудман. — Трябва да им позволим да поживеят малко.
— Точно така — каза Мелит, без да почувства сарказма в думите на Гудман. — Схващате вече.
Гудман стана.
— Това ли е всичко?
— Мисля, че да. От сърце ви желая успех.
— Благодаря — рече студено Гудман, обърна се рязко и си тръгна.
Още същия следобед Върховният президент Борг изпълни простия транайски сватбен обряд в Националния дворец и после жадно целуна булката. Церемонията беше много хубава и само едно нещо я помрачи.
На стената у Борг висеше пушка с оптически мерник и заглушител. Бе абсолютно еднаква с тази на Мелит и също тъй необяснима.
Борг дръпна Гудман настрана и го попита:
— Размисли ли за Върховното президентство?
— Все още мисля — отговори Гудман. — В действителност не ми се иска много да съм на държавен пост…
— На никого не му се иска.
— Ала Транай има остра нужда от някои реформи. Считам, че е мой дълг да обърна вниманието на народа върху тях.
— Какъв дух! — забеляза Борг с одобрение. — От доста време не сме имали истински предприемчив Върховен президент. Защо не заемеш поста веднага? Ще можеш да прекараш медения си месец в пълно уединение в Националния дворец.
Гудман беше съблазнен. Но не искаше през най-сладкия месец да се занимава с държавни дела, които така или иначе бяха уредени някак. След като Транай бе преживял толкова дълго в сегашното си почти утопично състояние, несъмнено щеше да издържи още седмица или две.
— Ще реша, когато се върна — съобщи Гудман.
Борг вдигна рамене.
— Е, мисля, че мога да понося бремето още малко. О, щях да забравя — той подаде на Гудман запечатан плик.
— Какво е това?
— Просто стандартните съвети — отвърна Борг. — Побързай, булката те чака!
— Хайде, Марвин! — извика Жана. — Не бива да закъсняваме за космическия кораб!
Гудман се забърза и влезе след нея в лимузината за космопорта.
— Всичко най-хубаво! — викнаха родителите.
— Всичко най-хубаво! — изрева Борг.
— Всичко най-хубаво! — добавиха Мелит, съпругата му и всички гости.
По пътя към летището Гудман отвори плика и прочете напечатаното на листа в него:
Току-що сте се оженил и очаквате, разбира се, съпружески живот, изпълнен с блаженство. Това е съвсем правилно, върху щастливият брак е основа на добрата държава. Но трябва да направите нещо повече, отколкото да си го пожелаете. Добрият брак не ви се полага като Божи дар. За добрия брак трябва да се работи!
Не забравяйте, че съпругата ви е човешко същество. Трябва да й се разрешава известна свобода като нейно неотменно право. Предлагаме ви да я изваждате от стазис поне веднъж седмично. Прекалено дългият престои в стазис е вреден за нейната ориентация. Прекалено много стазис е вреден за цвета на косата й и това ще бъде загуба както за нея, така и за вас.
Прието е от време на Време, например през отпуската или за празниците, да позволявате на жена си да остане извън стазисно то поле за цял ден или дори за два-три. Това няма да и навреди, а новите впечатления ще се отразят положително на душевното й състояние.
Запомнете тези няколко разумни правила и можете да сте сигурен, че бракът ви ще бъде щастлив.