— Кой е казал, че е? — кресна му в отговор Мелит. — Какво общо има справедливостта с утопията?
— Има, и то много! — Гудман с усилие се успокои. — Справедливостта е основата на човешкото достойнство, на човешкото желание…
— Думи и само думи — рече Мелит с обичайната си добродушна усмивка. — Опитайте се да бъдете реалист. Ние сме създали утопия за човешки същества, а не за светци, които нямат нужда от нея. Трябва да приемем недостатъците на човешкия характер, а не да се заблуждаваме, че те не съществуват. Според нас полицейският апарат и правно-наказателната система предразполагат към създаване на атмосфера за престъпления и приемане на престъпността от обществото. По-добре е, повярвайте ми, изобщо да се отхвърли възможността за престъпления. Повечето хора ще се съгласят с това.
— Но когато възникне престъпност, което неизбежно става рано или късно…
— Възниква само възможността за такава — с упорство настоя Мелит. — А дори и тя е много по-рядка, отколкото си мислите. Появи ли се, справяме се с нея бързо и просто.
— Да предположим, че застреляте невинен?
— Не е възможно да застреляме невинен. Няма никакъв шанс за това.
— А защо?
— Защото — каза Мелит — по дефиниция и според неписания закон всеки, който е ликвидиран от правителствен служител, е потенциален престъпник.
Марвин Гудман онемя за известно време.
— Разбирам — рече той след малко, — че правителството има по-голяма власт, отколкото си мислех отначало.
— Така е — съгласи се Мелит. — Но не чак толкова, колкото си представяте сега.
Гудман се усмихна иронично:
— А все още ли мога да стана президент, ако поискам?
— Разбира се. И то без никакви условия. Желаете ли го?
Гудман за момент потъна в мисли. Наистина ли го искаше? Както и да е, все някой трябваше да управлява. Някой трябваше да се погрижи за хората. Някой трябваше да направи известни промени в тази утопична лудница.
— Да, желая го — отвърна Гудман.
Вратата се отвори и Върховният президент Борг се втурна в стаята.
— Прекрасно! Наистина чудесно! Можете да се нанесете в Националния дворец още днес. От седмица съм си стегнал багажа, очаквайки да се решите.
— Няма ли някакви формалности, които следва да се уредят най-напред…
— Не, никакви — рече Борг, чието лице блестеше от пот. — Абсолютно никакви. Просто ще ви предам президентския печат. После ще отида да изтрия името си от списъците и ще запиша вашето.
Гудман погледна Мелит. Кръглото лице на министъра по извънземните въпроси беше лишено от каквото и да е изражение.
— Добре — каза Гудман.
Борг посегна към президентския печат, понечи да го откачи от врата си…
Внезапно той избухна със страхотен гръм.
Гудман видя с ужас пред себе си кървавата разбита глава на Борг. Върховният президент се олюля за миг, след което се строполи на пода.
Мелит свали сакото си и го метна върху главата на Борг. Гудман отстъпи назад и се свлече на един стол. Отвори уста, обаче от нея не излезе нито дума.
— Наистина жалко — кимна Мелит. — Толкова близо бе до края на мандата си. Предупреждавах го да не дава разрешение за този нов космопорт. Гражданите няма да го одобрят, казвах му. Но той беше сигурен, че ще се радват на два космопорта. Е, сгреши.
— Нима искате да кажете… имам предвид… как… какво…
— Всички правителствени служители — обясни Мелит — носят знака на властта, зареден с необходимото количество тесий — взривно вещество, за което може би сте чувал. Зарядът се управлява по радиото от Гражданската приемна. Всеки гражданин има достъп до нея, за да изрази неодобрението си към правителството. — Мелит въздъхна. — С това ще се запише неизличима черна точка в досието на бедния Борг.
— Позволявате на хората да изразяват неодобрението си, като взривяват държавните служители? — изстена уплашен Гудман.
— Това е единственият начин, по който се постига някакъв ефект — отвърна Мелит. — Контрол и равновесие. Както народът ни е подвластен, така и ние сме зависими от него.
— Ето защо той искаше да заема мястото му. Защо никой не ми каза?
— Не сте попитал — отговори Мелит с едва забележима усмивка. — Не е нужно да се стряскате толкова. Знаете, че винаги може да стане убийство — на която и да е планета, при каквото и да е правителство. Ние се опитваме да използваме конструктивен подход. При нашата система хората никога не губят връзката си с правителството, а правителството никога не ще превърне своята власт в диктатура. И след като всеки знае, че може да отиде в Гражданската приемна, бихте се учудили колко рядко се прибягва до това. Естествено винаги се намират луди глави.