— Естествено. Така животът се развива по най-добрия за всички начин. Мъжът има млада жена, която вижда само когато пожелае. Разполага с пълна свобода, както и с хубава къща. На жената й е спестена цялата скука на всекидневието, а щом й дойде времето да се наслаждава на битието, все още може да го стори, и то подходящо осигурена за целта.
— Трябваше да ми кажеш — оплака се Гудман.
— Мислех, че знаеш — рече Жана, — след като заяви, че си намерил по-свестен начин. Ала сега разбирам, че ти никога не си бил наясно, защото си толкова наивен — въпреки че трябва да призная: това е част от очарованието ти — тя се усмихна тъжно. — Но ако ти бях разказала всичко, никога нямаше да се срещна с Рондо.
Мъжът се поклони леко:
— Веднъж донесох образци от сладкарските изделия на Греа. Можете да си представите изненадата ми, когато видях, че тази красива млада жена не е в стазис. Искам да кажа, то бе като приказка, превърнала се в действителност. Човек никога не очаква да оживеят старите легенди, затова трябва да признаете, че случи ли се подобно нещо, привличащата му сила е неотразима.
— Обичаш ли го? — попита мрачно Гудман.
— Да — отговори Жана. — Рондо ме цени истински. Той ще ме държи в стазис достатъчно дълго, за да наваксам изгубеното време. Това е саможертва от негова страна, обаче Рондо е толкова великодушен.
— Ако нещата стоят така — каза печално Гудман, — няма да заставам на пътя ти. В края на краищата аз съм цивилизован човек. Можеш да получиш развод.
Той скръсти ръце на гърдите си, чувствайки, че постъпва съвсем благородно. Но смътно си даваше сметка, че решението му се дължеше не толкоз на благородство, колкото на внезапно обзелото го силно отвращение спрямо всичко транайско.
— На Транай няма разводи — заяви Рондо.
— Няма? — Гудман усети смразяващи тръпки да пролазват по гърба му.
В ръката на Рондо се появи бластер:
— Разбирате, че биха възникнали твърде много проблеми, ако хората почнеха току-така да сменят брачните си партньори. Има само един-единствен начин за съпружеска раздяла.
— Но това е скандално! — възмути се Гудман, като отстъпи. — Противоречи на всички морални норми!
— Не и ако жената го желае. Което, между другото, е още една чудесна причина да се държи съпругата в стазис. Разрешаваш ли ми, скъпа?
— Прости ми, Марвин — рече Жана. После затвори очите си. — Да!
Рондо вдигна бластера. Без да се колебае нито за миг, Гудман се хвърли с главата напред през най-близкия прозорец. Лъчът от пистолета на Рондо мина точно над него.
— Чакайте! — извика Рондо. — Покажете малко храброст, човече. Бъдете мъж!
Гудман си удари лошо рамото при падането. Веднага обаче скочи на крака и хукна да бяга, а вторият изстрел на Рондо само близна ръката му. Свърна зад първата къща и за момент беше в безопасност, ала не спря да размисли. Тичайки колкото сили има, той се насочи към космопорта.
За негов късмет някакъв кораб се готвеше да отлети и го взе за РМори. Оттам Гудман телеграфира до Транай, за да изтегли парите си от банката, и си купи билет за Хигастомеритрея, където властите го обвиниха, че е шпионин от Динг. Но обвинението бе оттеглено, тъй като народът на Динг спадаше към земноводните, а Гудман за малко не се удави, щом се опита да докаже достатъчно ясно на всички, че може да диша само въздух.
Безпилотен товарен кораб го превози до двойната планета Мванти, като мина покрай Сивс, Олго и Ми. Там нае някакъв пилот контрабандист да го откара до Белисмо-ранти, откъдето започваше сферата на земното влияние. Местен пътнически кораб го преведе през Галактическия вихър и след като спря на Ойстър, Лекунг, Панканг, Ин-чанг и Мачанг, стигна Тунг-Брадар IV.
Парите му вече бяха свършили, но на практика беше съвсем близко до Земята от гледна точка на астрономическите разстояния. Успя да заработи колкото за пътуването си до Уме и от Уме до Легис II. Там Междузвездното общество за подпомагане на пътниците му уреди безплатен билет и така накрая той пристигна обратно на Земята.
Гудман се установи в Сикърк, Ню Джърси, където човек може да живее в сигурност, стига да си плаща данъците. Сега работи като главен техник по роботите в Сикъркската строителна корпорация и е женен за дребна тъмнокоса тиха девойка, която явно го обожава, въпреки че рядко й позволяват да излиза от къщата.
Той и старият капитан Свирепи често ходят в бара на Еди „Лунна светлина“, пият някой и друг „Специалитет на Транай“ и си говорят за благословената планета, където бе намерен Пътят и хората вече не са вързани за Колелото! В такива случаи Гудман се оплаква, че е изкарал космическа малария и затова не може повече да пътува в Космоса и никога не ще се върне на Транай.