Нищо по-малко не би го задоволило.
На следващия ден напусна работата си като конструктор в „Ист Кост Роботс Уъркс“ и изтегли от банката всичките си спестявания.
Отиваше на Транай.
Качи се на „Кралицата на съзвездията“ за Легис, а там се прехвърли на „Галактически блясък“ за Уме. След като спря на Мачанг, Инчанг, Панканг, Лекунг и Ойстър — ужасни малки планети, достигна Тунг-Брадар IV. Без произшествия прекоси Галактическия вихър и накрая се озова на Белисморанти. По-нататък Земята вече нямаше влияние.
За космическа сума кораб на местна компания го отведе до Дваста II. Оттам един транспортен космолет го откара покрай Сивс, Олго и Ми до двойната планета Мванти, където заседна за три месеца, но използва времето си да изкара хипнопедичен курс по транайски език.
После нае нелегален пилот, който да го закара до Динг.
На Динг бе арестуван като хигастомеритрейски шпионин, обаче успя да избяга, скрил се в отсека на товарна ракета, пренасяща руда за РМори. На РМори го излекуваха от измръзване, топлинен удар и повърхностни изгаряния от радиация, едва след което си уреди пътуването до Транай.
Почти не му се вярваше, когато корабът прелетя покрай луните Дое и Ри, за да кацне в Порт Транай.
Щом отвориха люковете, Гудман изпадна в дълбока депресия. Отчасти тя бе лесно обяснима като неминуем резултат след пътуване, подобно на неговото. Но освен това изведнъж той се ужаси, че Транай може да се окаже измама.
Беше пресякъл Галактиката, осланяйки се на приказките на един стар космически вълк. Ала сега всичко му се струваше малко вероятно. По-лесно бе да се намери Елдорадо, отколкото тази Транай, която очакваше да види.
Слезе от кораба. Порт Транай изглеждаше достатъчно приятен град. Улиците бяха изпълнени с хора, а магазините — отрупани със стоки. Мъжете, които срещаше приличаха на хората от което и да е друго място. Жените бяха доста привлекателни.
Но имаше нещо странно тук, нещо неуловимо, съвсем определено имаше нещо нередно, нещо чуждо. Необходимо му бе известно време, за да разбере какво.
После забеляза, че на всяка жена наоколо се падаха поне по десет мъже. И още по-странното беше, че на практика всички жени, които виждаше, изглеждаха или под осемнадесет, или над тридесет и пет.
Какво се бе случило на тези от групата между деветнадесет и тридесет и пет? Табу ли беше появяването им на обществени места? Чума ли ги бе поразила?
Просто трябваше да изчака и да научи.
Отправи се към Идриг Билдинг, където бяха концентрирани всички правителствени институции на Транай, и там се представи в канцеларията на министъра по въпросите на извънземните. Приеха го веднага.
Кабинетът бе малък и разхвърлян, със странни сини петна по тапетите. Това, което веднага направи впечатление на Гудман, беше далекобойната пушка със заглушител и оптически мерник, увиснала зловещо на една от стените. Време да се замисли над този факт обаче нямаше, тъй като министърът скочи от стола си и стисна здраво ръката му.
Той се оказа възпълен весел мъж около петдесетте. На врата му висеше малък медалион с печата на Транай — светкавица, разцепваща житен клас. Гудман прие, и то с право, че това е официалният знак на властта.
— Добре дошли на Транай — поздрави го сърдечно министърът, като изблъска купчината документи от един стол и покани с жест Гудман да седне.
— Господин министър… — започна Гудман на официален транайски.
— Казвам се Ден Мслит. Наричайте ме Ден. Тук никой от нас не държи на формалностите. Сложете си краката на бюрото и се разполагайте като у дома. Пура?
— Благодаря, не — рече Гудман леко смутен. — Господин… ъ-ъ. Ден, идвам от Земята — планета, за която може би сте чували.
— Естествено, че съм чувал — отвърна Мелит. — Нервно, суетно място, нали? Не искам да ви засягам, разбира се.
— Не, моля ви се. И аз мисля точно така. Причината, поради която дойдох тук… — Гудман се поколеба, опасявайки се да не прозвучи твърде смешно. — Както и да е, слушах различни истории за Транай. Но като се замисля сега, те изглеждат малко абсурдни. Ако не възразявате, бих желал да ви задам няколко въпроса…
— Питайте каквото искате — каза Мелит великодушно. — Ще получите откровен отговор.
— Благодаря. Чух, че от четиристотин години не е имало каквато и да е война на Транай.
— От шестстотин — поправи го Мелит. — И никаква не се очаква.
— Някой ми каза, че на Транай няма престъпления.
— Абсолютно никакви.
— И затова няма нито полиция, нито съдилища и съдии, нито шерифи, надзиратели, палачи, съдебни пристави или прокурори. Нито затвори и изправителни домове, нито каквито и да било други места за насилствено задържане.