— Нямаме нужда от тях — обясни Мелит, — тъй като липсват престъпления.
— Чух — продължи Гудман, — че на Транай не съществува беднотия.
— Да, поне аз не знам за такова нещо — засмя се Мелит. — Сигурен ли сте, че не искате пура?
— Не, благодаря — този път Гудман се наведе възбудено напред. — Разбирам, че сте постигнали стабилна икономика, без да използвате социалистически, комунистически, фашистки или бюрократични прийоми.
— Точно така — отвърна Мелит.
— Че вашето общество е на практика общество на свободното предприемачество, в което процъфтява инициативата на отделния човек и правителствените функции са сведени до минимум.
Мелит кимна в знак на съгласие.
— В общи линии правителството се занимава с дребни въпроси по някои регулации, грижа за старите хора и благоустрояване.
— Вярно ли е, че сте открили начин за разпределяне на благата без намеса на правителството, без дори да се събират данъци — метод, който се основава изцяло на индивидуалния избор? — запита предизвикателно Гудман.
— О, да, разбира се.
— Вярно ли е, че в никои кръгове на транайското правителство няма корупция?
— Няма — отговори Мелит. — Мисля, че затова ни е трудно да намерим хора, които да работят на държавна служба.
— Тогава капитан Свирепи е бил прав! — извика Гудман, като не можеше да се сдържа повече. — Това е утопия!
— На нас ни харесва — каза Мелит.
Гудман пое дълбоко дъх и попита:
— Мога ли да остана тук?
— Че защо не? — Мелит извади формуляр. — Нямаме никакви ограничения върху имиграцията. Кажете ми с какво се занимавате?
— На Земята бях конструктор на роботи.
— Като такъв можете да си намерите работа на много места.
Мелит започна да попълва формуляра. Писалката му разля мастило. Министърът небрежно я запрати към стената, където тя се разби и прибави ново синьо петно върху тапета.
— Друг път ще попълним формуляра — заяви той. — Сега не съм в настроение — и се облегна на стола си. — Нека ви дам един съвет. Тук, на Транай, чувстваме, че сме се доближили доста до утопията, както я определихте. Но нашата държава не е твърде организирана. Нямаме сложно законодателство. Живеем, като спазваме редица неписани закони или обичаи, както бихте ги нарекли. Какви са те, ще научите скоро. И бих ви посъветвал — което, съвсем не означава, че ви заповядвам — да ги спазвате.
— Естествено, че ще го сторя — възкликна Гудман. — Мога да ви уверя, сър, че нямам намерение да застрашавам каквото и да е във вашия рай.
— О, не за нас се безпокоя — рече Мелит с весела усмивка. — Имам предвид вашата собствена сигурност. Може би жена ми ще ви даде още някой съвет.
Той натисна голям червен бутон върху бюрото си. Изведнъж в стаята се появи синкаво сияние, което се материализира, и след миг Гудман видя пред себе си красива млада жена.
— Добро утро, мили — обърна се тя към Мелит.
— Следобед е — информира я той. — Скъпа, този млад мъж е изминал цялото разстояние от Земята дотук, за да живее на Транай. Дадох му обичайния съвет. Има ли нещо друго, което можем да направим за него?
Госпожа Мелит се замисли за момент, след което попита Гудман:
— Женен ли сте?
— Не, госпожо — отговори Гудман.
— В такъв случай би трябвало да го срещнем с някое хубаво момиче — предложи тя на съпруга си. — На Транай ергенлъкът не се насърчава, въпреки че не е забранен. Нека да помисля… Какво ще кажеш за сладката Дриганти?
— Тя е сгодена — отвърна Мелит.
— Наистина ли? Толкова дълго ли съм била в стазис? Мили, това не е особено хубаво от твоя страна.
— Бях твърде зает — извини се Мелит.
— Ами Мина Венсис?
— Не е неговият тип.
— Жана Влей?
— Чудесно! — Мелит смигна на Гудман. — Много привлекателна млада дама — той намери нова писалка на бюрото си, надраска един адрес и го подаде на Гудман. — Жена ми ще й телефонира да ви очаква утре вечер.
— И наминете някой път на вечеря — покани го госпожа Мелит.
— С най-голямо удоволствие — отвърна Гудман, напълно объркан.
— Приятно ми бе да се запознаем — каза госпожа Мелит.
Мъжът й натисна червения бутон. Отново се появи синьото сияние и госпожа Мелит изчезна.
— Време е да затварям — рече Мелит, като погледна часовника си. — Не мога да се задържам след работа — хората ще започнат да говорят. Отбийте се някой ден да попълним формулярите. На практика би трябвало да се обадите също на Върховния президент Борг, който е в Националния дворец. Възможно е и той сам да ви се обади. Не се оставяйте старата лисица да ви заблуди. И не забравяйте за Жана! — Мелит смигна закачливо и изпрати Гудман до вратата.