На следващата сутрин Гудман направи азбучен списък на различните заводи за роботи в Порт Транай и тръгна да си търси работа. За негово учудване си намери такава без никакви проблеми още на първото място, където попита. Нает бе от големия завод за домашни роботи „Абаг“ само след бегъл поглед върху документите му.
Новият му работодател господин Абаг беше нисък, с дълга бяла коса, имаше вид на страшилище, но също и на човек с неизчерпаема енергия.
— Ще се радвам специалист от Земята да работи за мен — каза Абаг. — Чувал съм, че вие сте изобретателен народ, а ние тук определено имаме нужда от малко нови идеи. Ще бъда откровен с вас, Гудман: надявам се да извлека печалба от гледната точка на един чужденец. Стигнали сме до задънена улица.
— Технически ли е вашият проблем? — запита Гудман.
— Ще ви покажа.
Абаг разведе Гудман из завода, през цеховете за пресоване, заваряване, рентгенов анализ, монтаж, докато накрая стигнаха изпитателния цех. Помещението бе обзаведено като комбинация от кухня и всекидневна. Край стената бяха подредени дузина роботи.
— Опитайте някой от тях — рече Абаг.
Гудман се приближи до най-близкия робот и погледна таблото му за управление. Беше съвсем просто, на практика върху него бяха обяснили всичко. Зададе стандартна програма на машината: да взима разни предмети, да мие тенджери и тигани, да слага масата. Роботът изпълняваше всичко достатъчно точно, ала влудяващо бавно. На Земята подобна мудност бе забравена от сто години. Явно тук на Транай бяха поизостанали.
— Изглежда сравнително бавен — изказа се предпазливо Гудман.
— Прав сте — потвърди Абаг. — Ужасно бавен. Лично аз мисля, че това е достатъчно. Но изследванията на потребителското търсене показват, че клиентите ни искат да е още по-бавен.
— Какво?
— Глупаво, нали? — заяви Абаг унило. — Ще загубим пари, ако го забавим още повече. Вижте само вътрешностите му.
Гудман отпори панела на гърба и се вгледа в плетеницата от кабели. След известно време започна да проумява връзките им. Роботът беше построен като съвременна земна машина с обикновените евтини бързодействащи схеми. Освен тях обаче бяха инсталирани специални релета за забавяне на сигнала, модули за потискане на импулса и предавки за снижаване на скоростта.
— Само ми кажете — попита Абаг разстроен — как можем да го направим още по-бавен, без да стане с една трета по-голям и два пъти по-скъп? Просто не знам какво ще е следващото разусъвършенстване, което скоро ще им хрумне да поискат.
Гудман се мъчеше да настрои мисленето си към идеята за разусъвършенстване работата на една машина. Заводите на Земята непрестанно се опитваха да строят роботи с по-бързи, по-плавни, по-прецизни реакции. Никога не бе имал причина да се пита за правилността на този стремеж. И все още не виждаше такава.
— И сякаш това не стига — оплака се Абаг, — ами новата пластмаса, която разработихме специално за този модел, се катализира или нещо подобно. Наблюдавайте.
Вдигна крак, изнесе го назад и после ритна робота в средата. Пластмасата се огъна като лист ламарина. Ритна я отново. Пластмасата хлътна още повече и роботът започна да прещраква и да мига патетично. Третият ритник счупи кутията. Вътрешностите на робота експлодираха ефектно и се пръснаха по пода.
— Доста е крехък — рече Гудман.
— Не е достатъчно крехък. От него се иска да се разлети на части още при първия ритник. Клиентите ни няма да получат никакво удовлетворение от това да си удрят цял ден пръстите на краката в корема му. Но дайте ми идея как да произведа пластмаса, която да издържа на износването и обикновените въздействия — все пак не искаме тези неща да се разпадат от само себе си, — и да се пръсва на парчета, щом клиентът пожелае?
— Почакайте за миг — възпротиви се Гудман. — Нека изясним нещо. Нима вие целенасочено правите тези роботи по-бавни, така че да раздразнят хората достатъчно и те да ги унищожат?
Абаг повдигна вежди:
— Разбира се!
— Защо?
— Вие още сте нов тук — рече Абаг. — Всяко дете го знае. Това влиза в елементарните Познания.
— Бих се радвал, ако ми го обясните.
Абаг въздъхна.
— Добре. Най-напред, предполагам, на вас несъмнено ви е известно, че всяка механична играчка е източник на дразнение. Човечеството има вродено дълбоко и неизменно недоверие към машините. Психолозите го наричат инстинктивна реакция на живота спрямо псевдоживота. Ще се съгласите ли с това?
Марвин Гудман си спомни всички прочетени книги, изпълнени с тревога, че машините ще се разбунтуват, кибернетичните мозъци ще завземат света, андроидите ще тръгнат на кръстоносен поход и т.н. Помисли си за смешните малки съобщения във вестниците за човек, който стрелял в телевизора си, за друг, който разбил кафеварката си в стената, за трети, който си „уредил сметките“ със своята кола. Спомни си всичките вицове за роботи, в които прозираше дълбока враждебност.