Той придружи Гудман до приятно обзаведена всекидневна и натисна едно червено копче на стената. Този път Гудман не се изненада от синкавото сияние надерсина. В края на краищата начинът, по който транайците се отнасяха към съпругите си, бе лично тяхна работа.
Красива жена на около двадесет и осем години се появи от сиянието.
— Скъпа — представи го Влей, — това е човекът от Земята, господин Гудман.
— Толкова се радвам да се запозная с вас — рече госпожа Влей. — Мога ли да ви предложа нещо за пиене?
Гудман кимна. Влей му посочи удобно кресло. След минута госпожа Влей донесе поднос с охладени напитки и също седна.
— Значи вие сте от Земята — каза тя. — Нервно, суетно място, нали? Хората винаги са припрени.
— Да, допускам, че е така — отвърна Гудман.
— Е, тук ще ви хареса. Ние знаем как да живеем. Всичко е въпрос на…
От стълбите се дочу шумолене на рокля. Гудман се изправи.
— Господин Гудман, това е дъщеря ни Жана — съобщи госпожа Влей.
Гудман веднага забеляза, че косите на Жана имаха същия оттенък като свръхновата в Цирцея, очите й бяха в онова дълбоко невероятно синьо на есенното небе над Алго IV, устните й притежаваха нежнорозовия цвят на реактивните струи на Скарсклот-Търнър, носът й…
Но астрономическите му сравнения се изчерпаха, а и те не бяха особено подходящи. Жана беше стройна и удивително красива руса девойка и изведнъж Гудман много се зарадва, че е прекосил Галактиката и е дошъл на Транай.
— Забавлявайте се добре, деца — пожела им госпожа Влей.
— И не закъснявай — рече господин Влей на Жана, също както родителите на Земята казваха на децата си.
Нямаше нищо екзотично в прекарването им на вечерта. Посетиха един не толкова скъп нощен клуб, танцуваха, пийнаха малко, говориха доста. Гудман бе учуден от бързо постигнатото разбирателство помежду им. Жана се съгласяваше с всичко, което той казваше. Беше очарователно да откриеш буден ум в толкова хубаво момиче.
Голямо, почти поразяващо впечатление й направиха опасностите, които бе срещнал, прекосявайки Галактиката. Винаги бе знаела, че хората от Земята са любители на приключенията (макар и опасни), ала рисковете, поети от Гудман, излизаха извън нейните представи.
Потрепери, когато той й разказа за смъртоносния Галактически вихър, и очите й се отвориха широко, докато слушаше историите му за преминаването през прословутия Тунел на Хлътналия гръб, покрай кръвожадните Скарби, които продължаваха да пиратстват из Звездния хребет, спотайвайки се в адските скривалища на Проденгъм. Както Гудман се изрази, хората от Земята са железни мъже в кораби от стомана, изследващи границите на Великото нищо.
Жана дори не продума, докато Гудман не й каза, че е платил петстотин земни долара за чаша бира в странноприемницата „Червеният петел“ на Мол Ган на астероид 342-АА.
— Трябва да си бил много жаден — рече тя замислено.
— Не особено — отвърна Гудман. — Парите нямат чак такова значение в Открития космос.
— Оо! Но нямаше ли да е по-добре, ако ги беше спестил? Искам да кажа, че някой ден можеш да имаш жена и деца? — тя се изчерви.
— Е, тази част от живота ми е вече минало — обяви спокойно Гудман. — Ще се оженя и ще се установя на Транай.
— Колко хубаво! — възкликна тя.
Вечерта бе изключително успешна.
Гудман изпрати Жана до дома й, преди да е станало твърде късно, и уговори среща за следващата вечер. Окуражен от собствените си разкази, той я целуна по бузата. Изглежда, Жана нямаше нищо против, обаче Гудман не се опита да насилва щастието си.
— До утре тогава — сбогува се тя и като му се усмихна, затвори вратата.
Той се отдалечи с чувство на лекота в главата. Жана! Жана! За вярване ли бе, че вече се е влюбил? Защо не? Любовта от пръв поглед е доказана психофизиологична възможност и като такава — напълно прилична. Любов в утопия! Какво чудо беше, че тук, на една съвършена планета, срещна съвършеното момиче!
От сянката излезе мъж и му препречи пътя. Гудман забеляза, че носеше черна копринена маска, която покриваше всичко освен очите му. Държеше огромен и явно мощен бластер, насочен право към корема на Гудман.
— Хайде, приятелче — рече мъжът, — дай ми всичките си пари.
— Какво? — сепна се Гудман.
— Чу ме. Парите ти. Дай ги.
— Нямате право — отвърна Гудман доста объркан, за да мисли свързано. — На Транай няма престъпления!
— А кой е казал, че има? — спокойно запита мъжът, — Аз просто ти искам парите. Ще ги дадеш ли тихо и кротко, или ще трябва да ти ги измъкна насила?
— Няма да ви се размине така! Престъпленията не носят нищо хубаво!
— Не ставай смешен — каза мъжът и повдигна тежкия бластер.