— Окей. Не се вълнувайте — Гудман извади портфейла си, където се намираше всичко, което притежаваше на този свят, и даде съдържанието му на маскирания човек.
Мъжът преброи парите и, изглежда, сумата го изненада.
— По-добре, отколкото очаквах. Благодаря, приятелче. А сега не се тревожи.
И бързо се отдалечи надолу по тъмната улица. Гудман неспокойно се озърна за някой полицай, докато не си спомни, че на Транай липсваше полиция. На ъгъла забеляза малък коктейл-бар с неонова реклама, на която пишеше „Кити Кет бар“, и се отправи натам.
Вътре бе само барманът, който замислено бършеше чашите.
— Ограбиха ме! — извика Гудман пред него.
— Е, и? — отговори барманът, без дори да вдигне поглед.
— Но аз мислех, че на Транай няма никаква престъпност.
— Няма.
— Обаче аз бях ограбен!
— Трябва да сте нов тук — рече барманът, като най-накрая го изгледа.
— Днес пристигнах от Земята.
— Земята? Нервно, суетно…
— Да, да — отвърна Гудман. Това повторение вече взе да му лази по нервите. — Как може да няма престъпност на Транай, след като току-що бях ограбен?
— Би трябвало да е очевидно. На Транай грабежът не е престъпление.
— Но грабежът винаги е престъпление!
— В какъв цвят беше маската му?
Гудман се замисли за момент.
— Черна. Черна коприна.
Барманът кимна.
— Значи е събирал данъци за правителството.
— Това е странен метод за събиране на данъци — тросна се Гудман.
Барманът постави пред Гудман един „Специалитет на Транай“:
— Опитайте се да го оцените от гледната точка на общото благосъстояние. Правителството трябва да разполага с някакви пари. Като ги събира по този начин, избягва необходимостта от данък върху дохода заедно с целия му сложен правен и законодателен апарат. А от гледна точка на опазване на душевното здраве е много по-добре да се взимат парите с едно бързо, лесно, безболезнено действие, отколкото всеки гражданин да се тревожи цяла година за плащането им на определена дата.
Гудман изпразни чашата си и барманът му наля друга.
— Но аз мислех — рече Гудман, — че това общество се крепи върху идеите на свободната воля и индивидуалната инициатива.
— Тъй е — отвърна барманът. — И в такъв случай естествено и правителството, колкото и да е малко, има същите права за свобода на волята както всеки гражданин от частния сектор, нали?
Гудман не успя да го проумее съвсем, така че допи втората си чаша.
— Може ли да ми дадете още едно? Ще ви платя веднага, щом съм в състояние.
— Разбира се, разбира се — отзова се добродушно барманът, като му наля още едно питие, както и едно за себе си.
— Попитахте ме а какъв цвят е била маската му — размишляваше Гудман. — Защо?
— Черното е цветът на правителствените маски. Частните предприемачи носят бели.
— Искате да кажете, че гражданите също извършват грабежи?
— Ами естествено! Това е нашият метод за разпределение на благата. Парите се разпределят по равно, без да се намесва правителството, без дори да се събират данъци, изцяло благодарение на частната инициатива — барманът закима в знак на одобрение. — А и действа много успешно. Грабежът е велико средство за постигане на равенство.
— Предполагам, че сте прав — съгласи се Гудман, свършвайки третото си питие. — Ако разбирам правилно, тогава всеки гражданин има право да грабне бластер, да си нахлузи маска и да тръгне да граби?
— Точно тъй — отговори барманът. — В известни граници, разбира се.
Гудман изсумтя:
— Ако нещата се правят така, и аз мога да играя по същия начин. Бихте ли ми заели маска? И пистолет?
Барманът бръкна под тезгяха.
— Но обещайте да ги върнете. Семейно наследство са.
— Ще ги върна — обеща Гудман. — А когато дойда пак, ще си платя пиенето.
Пъхна бластера под колана си, сложи маската и излезе от бара. Ако на Транай нещата се вършеха по този начин, и той можеше да се приспособи. Ще го ограбват, така ли? Ще им го върне и как само ще ги ограби!
Намери подходящ тъмен ъгъл на една уличка, спотаи се в сянката и зачака. По някое време дочу стъпки и като надникна зад ъгъла, видя едър, добре облечен транаец да върви забързано по улицата.
Гудман изскочи пред него и изръмжа:
— Стой, приятелче.
Транаецът спря и погледна бластера на Гудман.
— Хм. Използвате „Дрог-3“ с широк ъгъл на действие, а? Доста старомодно оръжие. Как ви се струва?
— Бива го — отвърна Гудман. — Дай си…
— Спусъкът обаче се задейства бавно — продължи замислено транаецът. — Аз лично бих ви препоръчал „Милс-Сливън“ с иглен лъч. А в случая аз съм търговският представител на „Сливън Армс“. Мога да ви уредя много изгодна сделка за…