— Ако този път свършва в нищото, ще трябва да караш на заден цели три километра, защото няма къде да…
Били взима най-острия завой, който са срещали до момента, и пътят наистина свършва. Озовали са се пред дървена хижа, стърчаща над стръмен склон, подпряна на колове, които приличат на отрязани телефонни стълбове. Под дългата открита веранда е паркиран джип „Чероки“. Били чува бръмченето на генератор някъде отзад, тихо, но равномерно.
Били и Алис слизат от колата и поглеждат къщата, като засенчват очи. Бъки Хенсън става от люлеещия се стол и отива до края на верандата. Носи шапка на „Ню Йорк Рейнджърс“ и пуши цигара.
— Ей, Били. Помислих си, че си се изгубил.
— И тя така си мислеше. Бъки, това е Алис Максуел.
— Приятно ми е да се запознаем, Алис. Били, я да те огледам. Откога не сме се виждали очи в очи?
— Поне от четири години. Може би пет.
— Хайде, влизайте. Стълбите са отстрани. Гладни ли сте?
12.
Били се е страхувал, че дългогодишният му посредник може да недоволства, че е довел непозната в къщата, която очевидно му служи за тайно скривалище при спешни случаи, но Бъки се държи любезно с Алис. Не стига чак дотам, че да каже, че приятелите на Били са и негови приятели, но е много гостоприемен и след първоначалното си стеснение (или може би недоверие) Алис се отпуска. Все пак гледа да не се отдалечава от Били.
Кухнята е спретната, просторна и слънчева. Бъки претопля макарони със сирене в микровълновата.
— Де да можех да ви направя пържени яйца по мексикански, чудни ги докарвам, но още не съм се настанил напълно. Трябва да се запася с повече провизии. После ще си кротувам тук, докато цялата тази работа отшуми. Дано изходът е благоприятен.
— В голяма каша те забърках, съжалявам — казва Били.
Бъки махва с ръка.
— Аз бях посредник при сделката и осъзнавах риска. — Сервира им по една топла купа. — Ами ти, Алис? Как се запозна с този ветеран от войната на Джорджи Буш?
Алис се взира в макароните със сирене пред себе си, сякаш са особено интересни. Бузите ѝ поруменяват.
— Може да се каже, че ме прибра от улицата.
— Нима? Хм. Показа ли ти вече как го играе тъпак? Страшен актьор е. Покажи ѝ, Били.
Били не иска, Алис е различна от мутри като Ник и Джорджо, но Бъки се е съгласил да ги подслони за известно време и би било нелюбезно да откаже на тази простичка молба. Оказва се обаче, че няма нужда да го прави.
— Вече съм го виждала — казва Алис и добавя: — В известен смисъл.
Тя поглежда Били и отново свежда глава към чинията, само за миг, но това му е достатъчно да разбере, че говори за първата част от историята. За онази част, която е написал, докато Ник и Джорджо са следили компютъра му.
— Много го бива, нали? — Бъки сипва макарони и на себе си и сяда на масата. — Били чете всякакви сложни книги, но може да ти изброи поименно и всички тийнейджъри от Ривърдейл, както и да ти разкаже как Багман се е сдобил с плаща си.
Били си мисли „Какво пък толкова, малко театър няма да навреди“. Опулва очи и отвръща мудно:
— Ааа, това не го знам.
Бъки се разсмива и го посочва с вилицата си, на която се е закачил един макарон.
— Човече, още си неотразим.
Обръща се към Алис.
— Прибрал те е от улицата казваш. Какво точно означава това?
— Означава, че ми спаси живота.
Бъки повдига вежди.
— Наистина ли? Искам да чуя как е станало. Всъщност искам да чуя цялата история. Особено какво се обърка с поръчката.
Били се замисля.
— Ще разкажа всичко, освен за Алис6 — отвръща той и прихва. Не може да се сдържи.
13.
Отново започва от момента, в който Франк Макинтош и Поли Логан са дошли да го вземат от хотела, и стига до самия край, като поокастря последната част и казва само, че някакви типове ступали Алис и той се погрижил за тях.
Бъки не пита как, а само събира чиниите, занася ги на мивката и пуска водата. В хижата в края на Еджуд Маунтън Драйв има микровълнова фурна и сателитна чиния на покрива, но няма съдомиялна.
— Аз ще ги измия — казва Алис и става.
— В никакъв случай — спира я Бъки. — Съвсем малко са, а тавата ще оставя да се накисне. Загарялото сирене трудно се чисти. Били, колко дълго искате да останете? Питам само защото ако ще се задържите повечко, трябва да отскоча до супермаркета.
— Не знам колко точно, но с удоволствие ще отида да напазарувам.
— И аз ще дойда — казва Алис. — Само ми направи списък. — Тя поглежда хладилника. — Нямаш никакви зеленчуци.