— Несъмнено всички писатели така разправят.
— Да си призная, май малко съм блокирал.
— Може да е заради смяната на обстановката.
— Възможно е.
Били не смята, че е блокирал. Написал е само първия епизод, но и другите са в главата му. Чакат. Той иска да стигне до тях. Важно е. Не е като воденето на дневник, не е опит да се примири с живота си, който в много отношения е нещастен и травмиращ, не е изповед, макар че не е изключено да прозвучи като изповед. Тук става въпрос за сила. Били най-сетне е намерил сила, която не идва от дулото на пушка. Също като гледката от приземния прозорец в новия му апартамент, тя му харесва.
— Все пак — казва той, когато стигат до входа на паркинга — възнамерявам да се захвана за работа сериозно. Още от утре.
Филис повдига вежди.
— Мармалад вчера, мармалад утре…
Били се включва и довършват заедно:
— Но никога — мармалад днес!5
— Нямам търпение да я прочета. — Започват да се качват по рампата. След безмилостния пек на улицата прохладата е блажена. Филис спира преди първия завой. — Аз съм дотук. — Натиска копчето на ключодържателя си. Светлините на малък син приус примигват. От двете страни на регистрационния номер са залепени стикери: ТЕЛАТА СА НАШИ, ИЗБОРЪТ Е НАШ и ВЯРВАЙТЕ НА ЖЕНИТЕ.
— Някой ще ти надраска колата заради подобни послания — казва Били. — Този щат е червен като домат.
Филис вдига дамската чанта пред себе си с усмивка, напълно различна от онази, с която го е поздравила. Тази усмивка му напомня за Мръсния Хари.
— Също така е щат, в който е разрешено носенето на скрито оръжие, тъй че ако някой се опита да остърже стикерите ми, да се моли да не го хвана.
Това просто перчене ли е или говори сериозно? Дали дребната счетоводителка се прави на корава пред мъж, когото може би харесва? Не е изключено. При всички положения Били ѝ се възхищава, че смело отстоява възгледите си. Така правят добрите хора. Поне когато им е ден.
— Е, до нови срещи — казва Били. — Аз съм няколко нива по-нагоре.
— Не успя ли да си намериш свободно място по-наблизо?
Били би могъл да отвърне, че е намерил място чак там, защото днес е пристигнал по-късно, но това може да му изиграе лоша шега по-нататък, защото винаги паркира на Ниво 4.
— Там има по-малка вероятност някой да ти удари колата и да избяга.
— Или да ти отлепи стикерите от бронята.
— Аз нямам стикери — отвръща Били и добавя напълно честно: — Предпочитам да не се набивам на очи. — Тогава импулсивно (а той рядко действа импулсивно) задава въпрос, който си е обещал, че няма да задава: — Искаш ли някой път да излезем да пийнем по нещо?
— Да. — Никакво колебание, сякаш само е чакала да я попита. — В петък свободен ли си? Има един приятен бар на две преки оттук. Може да си разделим сметката. Винаги правя така, когато излизам с мъж. — Филис се замисля. — Поне първия път.
— Разумно постъпваш. Довиждане, Филис.
— Фил. Наричай ме Фил.
Били помахва след колата и се качва до четвъртото ниво. Има асансьор, но той иска да походи. Иска да си отговори на въпроса какво, по дяволите, го е прихванало. Също така — защо се е съгласил да играе монополи с Дерек и Шанис Акерман, особено при положение че те ще поискат реванш следващия уикенд и той вероятно отново ще приеме? Какво е станало със способността му да се разбира добре с хората, без да се сближава с тях? Възможно ли е да се слееш с пейзажа, ако си на преден план?
Краткият отговор е: не.
Глава 6
1.
Лятото напредва. В горещите и влажни дни ослепителното слънце се редува с внезапно разразили се гръмотевични бури, сипещи пороен дъжд. През периферията на града минават две торнада, но не засягат центъра и Мидуд. След буря от улиците се издига пара, но асфалтът съхне бързо. Повечето апартаменти по горните етажи на Джерард Тауър са празни — или незаети, или изоставени от обитателите си в полза на по-прохладни климатични пояси. Повечето фирми са в пълен работен състав, защото тепърва прохождат и се опитват да си стъпят на краката. Някои, като адвокатската кантора на петия етаж, са съвсем нови, основани преди няма и две години.
Били и Фил Станхоуп се срещат в уютния бар на ресторант, който навярно е един от най-добрите в Ред Блъф, специализирани в приготвянето на пържоли. Тя си поръчва уиски и сода („Любимото питие на баща ми“). Били си поръчва коктейл „Арнолд Палмър“ и обяснява, че докато не завърши книгата, няма да пие никакъв алкохол, дори бира.