Балч размести книжата по бюрото си, но не успя да замаже хаоса.
— И така нещата следваха едно след друго и ние решихме да останем в Лос Анджелис, намерихме си работа в още няколко филма следващата година, независими продукции, едва изкарвахме за наема. После на мен спряха да ми се обаждат, но Карт започна да получава много предложения, все по-приемливи, после си нае агент и скоро печелеше добри пари, предимно от уестърни. Реших да се прибирам. Беше през зимата, наближаваше Коледа, спомням си, че си мислех как семейството ми вече е полудяло, че пропилях цяла година, и предчувствах как щяха да се държат с мен на вечерята на Бъдни вечер.
— Значи изгубихте вяра в Холивуд?
Балч се усмихна.
— Не беше заради вярата. Не бях квалифициран, нямах талант, за да успея: никога не получих роля с реплики, бях само статист, преминавах пред камерата — ей такива неща. Не можах да си намеря работа като счетоводител, а бях пропилял всичките си предложения на Изток, но се надявах, че все нещо ще изскочи. Тогава Карт ме помоли да остана, каза, че ще се забавляваме, ще продължим да чакаме, той все ще ми намери нещо. Така и стана. Намери ми работа като счетоводител в „Уорнър Брадърс“. — Разпери ръце и пак се усмихна. — И това е цялата вълнуваща история.
— Кога започнахте да управлявате бизнеса на Карт?
— Скоро след като започна да печели много пари. Беше се напатил от безскрупулни мениджъри, искаше човек, на когото да има доверие. Тогава работех в икономическия отдел на Ей Би Си, знаех някои неща за този бизнес.
— Управлявали ли сте нечий друг бизнес?
Балч премести тежестта си и изглади гънка на черното си кадифено яке.
— Правил съм някоя и друга услуга, помагал съм от време на време при сделки, но основно се занимавам с инвестициите на Карт.
— Значи нещата му вървят доста добре.
— Заслужил си го е.
Говореше като истински слуга.
— Значи вие движите договорите му?
— Има си адвокат по авторските права, но да, аз наглеждам всичко.
— Какво още правите за него?
— Данъчните отчети, следя всичко. Портфейлът ни е разнообразен — недвижими имоти, ценни книжа, обичайните неща. Управлявам недвижимото имущество, това е основната част от работата ми. Нещо друго?
— Не повече от това, което вече правите — каза Петра. — Подробности от личния живот.
— На Карт?
— Карт, Лиза, всичко.
Балч затвори очи, сякаш задачата изискваше огромна концентрация. После ги отвори. Ръцете му пак бяха скръстени на корема. Русият Буда.
— Историята на Карт и Лиза — каза той много внимателно — е много тъжна. Наистина си беше паднал по нея, чувстваше се неудобно заради това. Разликата във възрастта. Казвах му, че няма значение, че е в по-добра форма от половината мъже на неговите години. А и Лиза беше луда по него. Мислех, че връзката им беше най-хубавото нещо в живота и на двамата. — По подпухналото му лице премина болезнено изражение. — Наистина не знам какво стана. Бракът е сложно нещо. — Очите му се отвориха. — Два пъти съм бил женен. Кой може да каже какво кара хората да вземат решения?
Петра извади бележника си и Балч леко се сви, сякаш беше отвратен от тази процедура.
— Бихте ли могли да ми кажете как премина денят ви в неделя — пътуването до Тахо и времето след завръщането ви? Колкото може по-подробно.
— Как премина денят ли… разбира се. — Разказът му съвпадаше с този на Рамзи и на пилота Мариънфелдт дума по дума. В Тахо само делови срещи, безпроблемен полет към дома, двамата си легнали преди десет часа, събудили се, после фитнес, взели душ, закусили и играли голф.
Сънували сладки сънища, докато Лиза е убивана.
— Добре, благодаря… — каза Петра. — Между другото, просто съм любопитна, защо компанията ви се нарича „Плейърс16 Мениджмънт“?
— О, това ли? — Балч изпръхтя и се засмя. — Нали сме футболни запалянковци. Бяхме аматьори, търсехме нещо ефектно. А и бяхме неизвестни, затова не е споменато името на Карт. Аз го измислих.
Петра се зачуди дали това е цялата истина. В шоубизнеса играчите бяха тези, които държаха властта. Дали не бе мечтал някога за това?