За детето раздрънка навсякъде, а от това се плаши.
С Рон говореха за случая, докато стигнат Окснард. Направиха шефовете на нищо. Когато стигнаха в Камарило, тя угаси колата и видя, че очите му са затворени.
Той се събуди и тя паркира колата пред къщата му.
— Добро утро! — каза му.
Той се усмихна уморено, извини се и се наведе да я целуне.
Тя се завъртя на седалката и се притисна в него. Едната му ръка се плъзна зад главата й и леко я притисна. Другата намери гърдите й. Когато беше уморен, беше по-нежен.
Погали я внимателно и понечи да прибере ръката си. Тя я задържа. Втората целувка продължи по-дълго. Той пръв се отдръпна и вече изглеждаше съвсем събуден.
— Ама че първа среща! — каза тя.
— Втора. Първата беше в деликатесния ресторант.
— Вярно. — Сега осъзна, че бе мислила за това като за опознаване.
— Е, имаш много работа. Няма да те задържам — каза той.
Третата целувка беше по нейна инициатива. Той не се опита да я опипва. И двете му ръце бяха на тила й. После хвана брадичката й. Когато Ник правеше така, не й харесваше, беше прекалено собственически. При него беше различно. Тя обходи устата му с езика си, а той издаде лек гърлен звук на удоволствие.
— О, боже! — каза Рон. — Наистина искам да се видим пак. Знам, че моментът не е много подходящ да мислим за излизане.
— Обади се — каза тя. — Ако кажа, че съм заета, това ще е самата истина.
Той я целуна по върха на брадичката.
— Толкова си хубава! Още първия миг, в който те видях, аз… — Поклати глава, слезе, попипа джобовете си за ключовете и махна за довиждане.
— Чакай — извика тя, когато той се обърна и тръгна към входната врата.
Рон се спря.
— Телефонът ти.
Той се засмя, върна се до нейната врата и го взе.
— Да не забравиш да ми изпратиш сметката — каза му. — Сигурно ще е огромна.
— Разбира се — отвърна той. И пак я целуна.
Като пое отново по 101-о шосе, усети, че едва държи очите си отворени. Щом след всичкия този адреналин продължаваше да се чувства изтощена, значи беше страхотно недоспала. Ще се прибере, ще пийне кафе, ще свърши за около един час още малко работа и край за днес.
Когато стигна до апартамента си, беше 11:23. На телефонния секретар имаше само едно съобщение. Не го провери, преоблече се в трикотажна нощница и сложи двойна доза кафе. Сети се, че не се е обаждала на Стю. Вече бе прекалено късно. Почувства се гадно. Един ден този случай щеше да бъде приключен, но последствията от това, което преживя Кати, щяха да останат завинаги. Дали Стю щеше да запомни незаинтересоваността й?
Оказа се, че съобщението е от него, от 11:09. Молеше я да му звънне, ако се прибере до полунощ. Телефонистът от „Сейнт Джо“ неохотно я свърза в такъв късен час, но най-накрая чу гласа на Стю:
— Петра?
— Толкова съжалявам, че не можах да се обадя по-рано. Как е Кати?
— Добре е — каза той. — Почива си. — Ако човек не го познаваше, щеше да реши, че звучи бодро.
— Всичко гладко ли мина?
— Много гладко — направиха й мастектомия. Едната гърда. Хирургът каза, че ще я възстановят напълно.
— Това е страхотно.
— Прегледах четири годишни течения на „Телевизионен справочник“…
— Не се тревожи за това, Стю. Мога ли да ти помогна с нещо?
— Благодаря ти, но сме добре — каза той.
— Сигурен ли си? Децата имат ли нужда от нещо?
— Само от майка си — отговори и гласът му се промени. — Ще го надмогнат, Петра. Всички ще го надмогнем.
— Знам, че ще успеете. — Едната гърда…
— Както и да е — каза Стю. — Как мина денят ти?
А всъщност, госпожо Линкълн, как ви се видя пиесата?18 Държеше се на разстояние. Веднъж се разплака в прегръдките й, сигурно се е заклел никога повече да не губи присъствие на духа.
— Всъщност много неща излязоха на бял свят, Стю. — Разказа му за Естрела Флорес, за опръскания с кръв лексус, за опита на Балч да избяга с чартърен полет. После за Уилям Брадли Стрейт, разпознат, но все още неоткрит, останал и без майка.
18
Ейбрахам Линкълн (1809–1865) — американски президент, убит при атентат в театър по време на представление. — Б.пр.