Тялото му бе започнало да го предава. Кръвната захар. Очите.
Пенисът.
Да не би да искаше да предизвика у нея съчувствие? Надяваше се на женската нежност, която саркастичната Лиза не му бе предложила?
— Значи Грег ви докара до вкъщи? — продължи тя.
— Пристигнахме тук около девет и петнайсет — девет и половина, прегледахме някои книжа, после аз полегнах. На другата сутрин Грег бе станал преди мен и когато отидох в гимнастическия салон, той вече тренираше. Имам домашен гимнастически салон. Побягах малко на пътеката, взех си душ, закусихме тук, решихме да поиграем малко голф и отидохме в „Агура Оукс Кънтри Клуб“ да се пробваме на осемнайсетте дупки. След това вие се появихте.
Извинявай, че ти развалих деня, Хърбърт.
— Добре — каза Петра. — Нещо друго?
— Това е — каза Рамзи. — Кой да знае!
Тя затвори бележника и двамата тръгнаха към пътната врата.
— Как са колите? — попита тя, когато преминаха покрай стъклената стена.
— Напоследък не се сещам за тях.
Петра спря и надникна през тъмното стъкло. Дали мерцедесът вече си беше на мястото? Без светлина видимостта беше равна на нула.
Рамзи щракна някакъв ключ. И ето го. Голям седан, сив металик.
— Играчки — каза Рамзи и загаси светлината.
Изпрати я до форда и когато тя седна зад волана, каза:
— Поздравете Грег.
Петра се обърна и се вгледа в него. Той се усмихна леко и тъжно. Като старец.
— Знам, че ще проверите алибито ми — каза. — Обичайна практика.
30.
С чувство на вина, но стараещ се да изглежда спокоен и целенасочен, Стю оправи вратовръзката си и облече сакото си. Пет часа говори по телефона, нямаше случаи, които да приличат на убийството на Лиза Рамзи. Или на Илзе Егерман.
Не знаеше какво да прави с убийството на немското момиче. Австрийската полиция, Интерпол и авиолиниите не му помагаха много. Утре ще опита в американските митници и паспортния контрол. И какво ще им каже? Да внимават за Лаукх? И да им пожелае късмет. Вгледа се в полицейската снимка от Виена. Човекът правеше впечатление, но беше по-лошо, отколкото да търсиш игла в копа сено.
Може би Петра е извадила повече късмет с Рамзи.
А може би не е. Трудно му беше да се вживее… опразни бюрото си и го заключи, после тръгна през стаята на отдела. Уилсън Фурние говореше по телефона, но когато Стю мина покрай него, чернокожият детектив затвори набързо и посегна към сакото си. Партньорът на Фурние Кал Баумлиц не беше на работа, възстановяваше се след операция на коляното, и Фурние работеше от дни сам и показваше, че му е трудно.
— Пак обаждане? — попита Стю, като се насили да изглежда дружелюбен.
— И то с много слаб претекст. — Фурние беше среден на ръст, слаб, с обръсната глава и рунтави мустаци, които напомняха на Стю за един актьор, когото бе видял в „Улица «Сезам»“ още когато работеше през нощта и имаше време за децата сутрин.
Фурние си сложи кобура, взе пистолета си и двамата тръгнаха заедно.
— Животът е гаден, Кен. На вас с Барби ви дават Лиза Рамзи, мотаете се сред знаменитости, а аз получавам каквото е останало в края на смяната, някакъв си вероятен мародер, изнасилвач и обирджия, от най-глупавите случаи.
— Рамзи ли искаш?
Фурние се засмя.
— Да бе, да бе, знам, че славата си има цена.
— За какъв вероятен мародер — изнасилвач става въпрос?
Фурние поклати глава.
— Това с изнасилването е пълна боза, простете езика ми, отче, направо лайна. Предполага се, че разследваме убийства, за бога, а в този случай никой не е пострадал, още по-малко умрял, каква работа имам аз там? В същото време имам четири отворени случая и шефът ме натиска. Проклетият му слабоумен шеф и неговата грижа за обществото.
Стю изчака няколко крачки, колкото да не звучи неучтиво, и попита:
— Какво точно се е случило, Уил?
— Къща на „Норт Гарднър“, две лесбийки се прибирали след една седмица в Биг Сър, открили, че някой е влизал в кухнята им, ял от храната, ползвал душа. Влизат, а душът още работи, изплашили се, побягнали с писъци през предната врата, а гадината се измъкнала през задната.
— И какво им е откраднато?
— Храна. Част от ананас, сирене, малко сода. Страшен обир, а?
— И къде е изнасилването?
— Именно. — Фурние обърна към него отвратената си физиономия. — Лесбийки. Огромна купчина писма и вестници пред вратата. Няма ги цяла седмица, не са ли се сетили да се приберат? Или да оставят някоя лампа да свети? Или да си сложат аларма, да си вземат ротвайлер, отровна змия или АК-4713? Кажи ми, Кен, що за хора са тези, дето все още разчитат на нас да се борим с престъпността?