Пъркис се изкашлял.
— Нима желаете да редактирате „Лигавчета и гащиризончета“, господин Литъл? — произнесъл той най-сетне.
— Желая.
— Сигурен ли сте?
— Напълно.
— Аз по-скоро бих допуснал, че един млад мъж с вашето положение ще е прекалено зает, прекалено натоварен.
— О, не, не — ще съумея да го вместя някак в дневния си ред.
— Работата е тежка — продължил Пъркис с нещо като надежда в гласа.
— Несъмнено ще имам способни помощници.
— Заплатата — продължил да се надява Пъркис — не е никак висока.
— Тогава знаете ли какво — хрумнала му на Бинго внезапна идея, — увеличете я!
Пъркис го погледнал още веднъж, потреперил за трети път. Но по-добрата му част надделяла.
— За мен ще е чест — глухо произнесъл той, — ако приемете да станете редактор на „Лигавчета и гащиризончета“.
Бинго за втори път го тупнал по рамото.
— Браво, Пъркис! А сега какво ще кажете за малък аванс…