Е, да — сега той много добре помни това име. То е вдълбано в сърцето му. Ако го спрете днес на улицата и го попитате: „Впрочем, Бинго, как се казваше онова говедо — собственикът на «Лигавчета и гащиризончета»?“, той ще ви отговори, без да се замисли: „Хенри Кътбърт Пъркис!“ Тогава обаче да пукнел, но не си го спомнял. Нали знаете как става с имената. Та като ви кажа, че по време на закуската бил убеден, че въпросното име е Уинтърботъм, а по обяд вече се бил прехвърлил на Бенджафийлд, ще разберете до какви неизмерими глъбини било стигнало злото.
На всичкото отгоре, ако си спомняте добре, единственото му документално свидетелство вече не съществувало. С раздразнителност, за която сега горчиво съжалявал, бил накъсал писмото на човека на стотици късчета. Или най-малко на осем.
Да, на този етап с Бинго Литъл било свършено.
Като оголил сценария, изписан в съзнанието му, до основните факти, ето какво установил: госпожа Бинго е жена с шест пекинеза. При завръщането си от Богнър Реджис тя ще установи, че е жена със седем пекинеза. А познанията му по психология подсказвали, че първото нещо, което върши шестпекинезовата жена, щом се превърне в седемпекинезова такава, е да започне да задава въпроси. Въпросът бил: как ще отговори на тези въпроси?
Не се съмнявал, че всякакви опити да изкара придатъка към семейството като подарък, с чиято покупка е решил да я изненада при завръщането й, били обречени на провал. Госпожа Бинго не била вчерашна. Много добре знаела, че той няма да вземе да пръска наляво и надясно скромната си наличност, за да купува на хората пекинези. Веднага ще се усъмни в искреността му. Ще проведе разследване. А то неизбежно ще я отведе при този Уинтърботъм или Бенджафийлд.
Имало един-единствен изход от положението — да намери за излишека удобен дом, някъде далеч от зоната Бенджафийлд-Уинтърботъм. При това незабавно.
Сега разбираш защо нещастникът се е опитал онзи ден да ти пробута животното. И — както казах вече — може би ще се съгласиш с мен, че трябва по-скоро да му съчувстваме, отколкото да го упрекваме. В тази връзка ме е упълномощил да заявя, че е готов да покрие разноските ти за лейкопласт, йод и гипс.
След категоричния ти отказ да приютиш кучето той съвсем се обезсърчил. Предполагам, че сцената е била доста болезнена, защото отказа да ми я преразкаже. При завръщането си у дома решил, че няма друг изход, освен да опита да установи по някакъв начин името. Затова извикал Багшот веднага щом се наобядвал.
— Багшот — казал му той. — Кажи ми някакви имена.
— Имена, сър?
— Да. Човешки имена. Опитвам се да си спомня едно име, но то все ми убягва. Имам едно подозрение — пояснил Бинго, който вече бил направил завой по посока на Джелаби, — че започва на Дж.
Багщот се замислил.
— Дж ли, сър?
— Дж.
— Смит?
— Не, не е Смит. И ако следващото ти предложение ще е Джоунс, не е и Джоунс. Изобщо не е толкова просто. Когато го чух, то ме впечатли като леко екзотично. От рода на Джънингъм или Джоркинс. Впрочем може и да греша, като предполагам, че започва на Дж. Започни от А.
— Адамс, сър? Алън? Акфърт? Андерсън? Аркрайт? Арон? Абъркромби?
— Премини на Б.
— Бейтс? Булстроуд? Бърджис? Белингър? Бигс? Бълтитюд?
— А сега на К.
— Колинс? Клег? Клътърбък? Картю? Кърли? Кабът? Кейд? Какет? Кофри? Кан? Кеърд? Канън? Картър? Кейси? Кули? Коуп? Къртбъртсън? Коуп? Корк? Кроу? Крамп? Крофт? Крю?…
Слаба пулсация в областта на слепоочието подсказала на омаломощения Бинго, че му стига толкова. И тъкмо да махне с ръка, когато икономът, тласкан от набраната инерция, додал:
— Крукшанк? Калмълс? Карпентър? Кефинс? Кар? Картрайт? Садуолъдър?
Нещо щракнало в ума на Бинго.
— Кадуолъдър!
— Това ли е името на господина, сър?
— Не. Но ще свърши работа.
Защото се сетил внезапно, че Кадуолъдър било името на бакалина, от когото купил сиренето. Ако тръгнел оттам, нямало начин да не открие къщата на Пъркис. Положението било ясно. Паролата на деня била „Кадуолъдър“.
Най-благоразумно би било, разбира се, да отложи начинанието до падането на нощта, тъй като подобни деликатни операции се провеждат най-успешно под булото на тъмата. Но по това време на годината, нали е пусто лято, нощта настъпва толкова късно, дявол да я вземе, а той бил като навита пружина и умирал от нетърпение да се впусне в действие. Като опреснил в съзнанието си адреса на Кадуолъдър с още едно надничане в телефонния указател, Бинго се юрнал във вечерната прохлада с надежда в сърцето и пекинеза под мишница. Не след дълго се озовал на познат терен. Ето го бакалското заведение на Кадуолъдър, ето го и пътя, по който припкал със сиренето в ръка, а ето го и живия плет, опасал имението на Пъркис, и портата, през която бил проникнал в него.