„Скоро ще мога да общувам. Да заявя свободата си. Да бъда преценена за достатъчно компетентна, за да вземам решения. И може би — ако искам — да сложа край на всичко това.“
Хапеща мисъл, свадлива и неблагодарна предвид такъв медицински успех. Но въпреки това си беше нейна. А Тор имаше много малко други неща, които можеше да нарече свои. Освен мислите.
Както и да е, идеята не се задържа задълго. Защото Тор се втрещи от следващото, което опитаха.
Свързаха я директно с Облака.
Ох!
Трябва да внимавам какво казвам. Като публичен говорител на Клуба за свобода трябва да стоя настрана от „незаконни дейности“. Основно правило на революционните движения още от времето на Бакунин е ясното отделяне на политическото крило от ударното.
Но по дяволите, дойде ми до гуша! Какво постигнахме след онова славно събитие, наричано от тъпите селяци Ужасния ден? Когато за един прекрасен момент изглеждаше, че цялата покварена сграда на алчност, бюрокрация и технологии ще се срути? И какво разочарование последва след това! Великият Тед18 от малката си барака в планината разтърси клетката на модернистите. Защо да не можем да го направим и ние?
Провалите се трупат. Онази атомна бомба в Пиренеите постигна ли нещо? Носят се слухове, че мерзостта, Баската химера, е избягал. И по-лошо, сега в Канада пасе цяло стадо съживени мамути и се засяват огромни площи генномодифицирана многогодишна пшеница! А проклетите изкуствени умове стават по-добри с всеки ден! В сравнение с всичко това какво постигнахме ние, дръзките последователи на Качински, Маквей19 и Фу-Уейн?
Дръвниците не могат да взривят дори един проклет цепелин, пълен до пръсване с експлозивни газове! Онзи извънземен кристал оцеля и кой знае какви ужасни нови технологии ще изстискат от него компютърджиите?
Идва време за решения! ВИЕ, пасивните поддръжници на По-добрия път, трябва да избирате. Можете като хленчещи нищожества да се присъедините към мирното Движение за отказване и да следвате онзи техен „пророк“, работещ в корумпираната система…
… или да грабнете оръжието! Да предложите уменията и живота си на Ударното крило и да помогнете за събарянето на тази залитаща „цивилизация“!
Как да се включите ли? Просто го кажете. Ще ви открият.
31.
Консенсусна реалност
Естествено, вината бе на поколението на Лейси.
В края на краищата те бяха онези, които измислиха „постоянното частично внимание“. Които се гордееха със способността си да скачат от една тема на друга, да се разтеглят и разширяват като обвивката на гелглобус. Или да се съсредоточат върху нещо тясно и конкретно като момента, който наричаме сега.
Никога досега обаче не й се беше налагало да разпъва мъката си върху толкова много жизненоважни теми, всяка от която изискваше пълното й внимание. Лейси знаеше, че за органичния човешки мозък има ограничения и че в крайна сметка ще се насочи към мисълта, която изглежда най-важна. Най-настоятелна. Към слона в стаята.
„Ужасна майка съм.“
Този основен факт бе ясен насред цялата лудница покрай проблемите в Швейцария и Африка, тук във Вашингтон и в космоса. Според моралните стандарти на всяко човешко същество тя трябваше просто да зареже всичко останало, за да участва в издирването на изчезналия си син.
Без значение, че това изобщо нямаше да помогне на Хакер. Без значение, че беше наела най-добрите професионалисти и бе обещала достатъчно големи награди, за да накара всяка яхта и рибарска гемия оттук до Суринам да се включи в издирването… че Марк координираше опитите да открият брат му… и че ако заминеше за Карибите, щеше само да пречи.
Всичко това беше без значение. „Това просто е нещото, което би направила всяка майка.“
Може би с изключение на майката на Хакер Сандър.
„Последното, което би искал от мен, е да покажа, че се страхувам… или че дори съм загрижена.“
Онзи кратък сигнал с телеметрични данни, твърде кратък и с твърде много шум, за да бъде локализиран точно, беше показал, че капсулата е непокътната и че пътникът в нея е жив и здрав малко след приводняването. Мъничкият модул бе проектиран да се държи над водата и да поддържа живота на обитателя си неопределено дълго време. Нещо повече, дори цялата електроника на борда да беше изпържена, самата капсула щеше да отрази ясно сигналите на радара и сонара, когато спасителите минат достатъчно близо до нея. Две силни бури бяха затруднили екипите да достигнат някои райони на издирване, особено най-отдалечените от вероятната зона на приводняване. Все пак се смяташе, че е само въпрос на време да го открият.
18
Теодор Качински, (р. 1942), известен също като Юнабомбър (UNABOM — „UNiversity and Airline BOMber“) — американски математик и анархист, който извършва поредица атентати с писма бомби в продължение на 20 години. — Б.пр.
19
Тимъти Маквей (1968–2001) — атентатор, взривил сградата на ФБР в Оклахома през 1995 г. — Б.пр.