… и изведнъж историята приключи. Картината изчезна и остави след себе си хеликоптера-прилеп Пикиращия рибоубиец, който стоеше до Най-стария оцелял, чиято усмивка на Буда се стори на Джералд абсолютно незадоволителна, дори дразнеща.
— Благодаря, че ми казахте всичко това — каза той на Акана и останалите. — А сега е време за истински отговори.
Знаеше, че мрачното настроение, което го караше да стиска зъби и юмруци, може да се види и в очите му.
Въпроси към извънземните от Артефакта, извлечени от над трийсет и пет милиона запитвания на зрителите и подредени според популярност и степен на важност от аналитичната система Дийп Пърпъл. Контактната комисия обеща да стигне до някои от тях веднага щом бъдат изяснени „основни въпроси“ с пришълците.
Да ни учите на по-добри неща ли сте дошли? Как мога да започна? (# 1 за 3 дни)
Да ни завладеете или убиете ли сте дошли? И как можем да ви накараме да размислите? (# 2 за 13 дни)
Как можем да получим „вечния живот“, който обещахте? (Започна от нулата през последните два часа и бързо набира популярност)
Какво е нужно, за да ви накараме да ни харесате? (Все още на 4 позиция след 5 дни)
Разговаряте ли с Бог? (Нагоре от # 12 през последния час)
Да ви се намира излишен свръхсветлинен двигател? (Нагоре от # 16 през последните 36 часа)24
Вие някаква измама ли сте? (Надолу от 5 място преди 1 час)
Какво трябва да направим, за да ни оставите на мира? (Надолу от 3 място преди два часа)
Имате ли някакви нови готварски рецепти? (Нагоре от # 46 през последните 10 часа)
46.
Усмихнато лице
Разбира се, би трябвало да са в състояние да я открият всеки момент. Хората, които я преследваха, със сигурност можеха да се оправят в Мрежата. Нямаше да им е трудно или скъпо да използват софтуерни агенти, разпознаващи поведение и лица, които да прескачат из безбройните миниобективи по всяка врата, трегер и уличен знак в търсене на бедно облечена млада жена с бебе, водена през заможния Пудон от странно момченце.
Още от самото начало очакваше всеки момент да я заловят.
„Само че… какво ще правят, ако ни притиснат на оживена улица? Ще ме отвлекат пред хиляди свидетели ли? Може би именно затова ми позволяват да бягам. Просто изчакват подходящия момент.“
Отначало непрекъснато се озърташе назад и се оглеждаше за преследвачи или подозрително изглеждащи хора… докато момчето не й каза да престане със странно равния си ритмичен глас. Препоръча й да гледа витрините, за да държи лицето си извърнато от пълната с ИИ улица. Беше разумно, но Мей Лин знаеше, че това няма да й помогне задълго.
Във видеодрамите винаги имаше сцени на лудешки гонитби през града. Понякога беглецът биваше преследван от малки роботи, прехвърчащи от стена на стена като насекоми. Или пък от истински насекоми, програмирани да се насочват към миризмата на определен човек. Шпионски спътници и стратоцепелини използваха телескопични камери, за да следят високо отгоре, канални видри шпионираха отдолу и тичаха през отводнителните канали, като подаваха навън муцуни и докладваха за злочестия беглец.
Онова отокуче ей там, което рутинно душеше за незаконна дрога… можеше ли внезапно да се обърне, да я захапе за глезена и да й инжектира упойка с острите си кухи зъби? Наскоро беше гледала подобна сцена в един холо-иинимационен филм. Нямаше предел за измислиците на милионите фантасти, въоръжени с инструменти за триизмерно моделиране, свободно време и параноя в излишък. Пък и технологиите се сменяха толкова бързо, че Мей Лин нямаше представа къде точно минава границата между истината и научната фантастика.
Докато детето уверено я мъкнеше през задните улички, тя непрекъснато се озърташе наляво и надясно, оглеждаше отраженията във витрините, търсеше скрити камери, като внимаваше за всички очи, които можеше да види… и онези, които не можеше.
В началото на преследването си мислеше дали просто да не повика за помощ. Приятната инспектор Ву се беше държала професионално и съчувствено, когато дойде с хората си да я разпита в малкия им дом за Сян Бин и неговия загадъчен светещ камък. Същия камък, който вероятно искаха и преследвачите й.
Обаждането й се струваше добра идея… но Мей Лин осъзна, че няма лесен начин да го направи! Детето беше изхвърлило очилата й (в края на краищата те бяха идентифицирани и можеха да се проследят) малко преди да я задърпа в това лъкатушещо из задните улички бягство, изпълнено с прибежки от един навес на магазин до друг. Нямаше ли други начини да се обади на властите? Не можеше ли просто да спре някой минувач и да го помоли за помощ?
24
Милиони гласове за въпроса като че ли са били генерирани не от човешки участници, а от нова версия на червея voxpopuli. Въпреки това нашият ИИ арбитър Дийп Пърпъл поради някаква незнайна причина настоява, че покачването на въпроса в класацията е наше дело.