Как е възможно вселената да изглежда едновременно претъпкана и пуста? Да започнем, като се върнем към онези учени и теоретици от края на двайсети и началото на двайсет и първи век.
Специалистите вече започват да се съмняват в старата мечта за междузвездна империя. Ако органични същества като нас някога успеят да пътуват между звездите, това ще бъде трудно, удивително и изтощително начинание. Някой и друг упорит вид може и да колонизира няколко десетки светове с биологичните си наследници. Може би дори малък участък от Млечния път. Но едва ли достатъчно, за да направи пробив в Парадокса на Ферми29.
По-голямата част от органиката трябва да си остане у дома.
Ами машините? Проектирани да „живеят“ в космоса, без да са им необходими запаси от въздух, храна и вода, разполагащи с безкрайно много време, роботите биха могли да издържат на скуката и опасностите на междузвездния полет. Изстреляни към някоя съседна система и забравени, докато пресичат Великата вакуумна пустиня.
Дори да се движат с много по-ниска скорост от светлинната, нима една зряла, дълговечна култура не може да си позволи да чака хилядолетия вълнуващи сведения за други светове? Нашата вселена като че ли има търпението на учител.
Но дори за сондите галактиката е ужасно голяма. Едно е да пратиш няколко сложни машини, способни да ремонтират самите себе си, да извършват научни наблюдения на няколко близки системи и да предават информацията у дома… и съвсем друго да изстреляш сонди към всяко интересно място! Подобно нещо би могло да обрече цивилизацията на бедност.
Какво е нужно? Някакъв начин да се изкара повече от инвестицията. Много повече.
65.
Потайници
Посрещача е прав. Един от човеците като че ли е на път.
Ние, осакатените оцелели, се включваме към странно натруфените компютри на мъничкия земен кораб. Подслушването им не е така тривиално като подслушването на оживеното бъбрене, излъчвано от Земята. Но най-сетне успяваме и можем да прочетем дневника. Мислите на един умен малък създател.
Мислите й са ясни за биологично същество. Макар да й липсват много парчета от пъзела, тя изглежда задължена, дори принудена да разбере накъде водят следите.
ДУМИ.
Толкова отживели и органични, за разлика от жестовете в седем измерения, използвани от повечето по-големи умове.
Имаше обаче време, много отдавна, когато прекарвах векове наред в писане на поезия в стила на древния Създател. Някъде дълбоко в архивите още трябва да има файлове с онези тихи размишления.
Четенето на старателните разсъждения на Тор Повлов събужда спомен, който не се е появявал от цяла мегагодина.
Легендарният учен Джон фон Нойман пръв описал как да се изследва вселената. Вместо да се разоряваш с изстрелване на огромно количество сонди към всяка звезда, изпрати само няколко много добри автоматизирани кораба към близките системи!
След като приключат с проучванията си и изпратят резултатите, тези кораби ще използват местните ресурси за добив на суровини, след което ще изработят копия на себе си. След това ще построят комплекси за зареждане и изстрелване и ще предприемат следващата стъпка — ще пратят дъщерните си сонди към още по-отдалечени звездни системи.
При пристигането си всяка дъщерна сонда ще направи още копия на себе си и ще изпрати тях. И така нататък. Изследването може да продължи все по-бързо и все по-надалеч, отколкото ако се провежда от живи същества. И след първата вълна на родната планета няма да се правят допълнителни разходи. Информацията ще пристига век след век, докато новите поколения сонди продължават през галактиката.
Толкова логично. Някои изчислили, че с този метод може да се изследва всяка звезда в Млечния път само за три милиона години след изстрелването на първата сонда — а това е миг в сравнение с възрастта на галактиката.
А, има обаче една пречка! Както би попитал Ферми — в този случай къде са сондите?
Когато човечеството открило радиото, а после и космическите полети, нито една машина от друга звезда не оповестила за себе си. Никакви съобщения не ни посрещнали с добре дошли в цивилизованото небе. Отначало изглеждало, че има само едно обяснение…
29
Парадокс на Ферми — противоречието между голямата вероятност за съществуване на развити извънземни цивилизации и липсата на доказателства за това, че те наистина съществуват. — Б.пр.