„Можем да станем най-прочутите осквернители на гробници от времето на Хайнрих Шлиман и Хауард Картър.“ Реши, че за подобна слава си заслужава да почака мъничко.
Някои от роботите имаха трудности с разчистването на рухнал строителен кран, така че Тор се понесе с плавни подскоци към тях — разчиташе на маймунските си инстинкти, за да се хваща с изкуствените си ръце за изкривените греди, докато не стигна до удобно за наблюдения място. Слабата гравитация на астероида дърпаше механичните й крака надолу и настрани. Тор се задържа за крана с един от хващачите си, които й служеха по-добре от обикновените стъпала.
— Робот К, иди на дванайсет метра наляво и насочи лъча си надолу четирийсет и на изток шейсет. Робот Р, иди на петдесет метра в тази посока — тя посочи — и освети надолу четирийсет и пет и на запад трийсет.
Нужни бяха няколко минути с радар, лидар30 и стереоскопична визуализация, за да картира проблема — бъркотия развалини със съкровище от другата страна. Тук имаше не само сонди бебета, но и контролно устройство, което ги е създавало! Беше истинска находка, погребана под плетеницата кабели и отломки.
Тук органичният човешки мозък, развил се в първобитните шубраци, изглеждаше особено полезен. Чрез трикове с паралелна обработка на изображения, които можеха да се проследят назад до еоцена, Тор намери най-лекия път през развалините по-бързо, отколкото би го направил основният компютър на „Уорън Кимбъл“.
— Тръгнете по този маршрут… — Тя го отбеляза на картата за роботите. — Започнете да режете тук… тук… и…
Ослепително сияние изпълни кухината и хвърли рязко очертани сенки от металните греди. Болка прониза Тор и тя се сви: визьорът й потъмня със закъснение. Органичните очи сигурно щяха да ослепеят. Дори нейните импланти имаха проблем с компенсирането.
В края на полезрението й светна диагноза, от която по гърба й полазиха ледени тръпки. Кохерентни монохроматични отражения. Мощен лазер.
„Лазер? Кой стреля, по дяволите…?“
Потисна страха си. Първата й мисъл бе, че някой от роботите се е повредил. Започна да изрича общата команда за изключване… и тогава прозвуча сигнал за бойна тревога!
„Значи е оръжие“ — коментира някакво спокойно кътче от съзнанието й.
Ослепителната светлина изчезна толкова бързо, колкото се бе появила, и остави всичко в почти непрогледен мрак; единствено далечното слънце осветяваше ръба на кратера.
— Гавин! — извика тя. — Внимавай за…
Прекъсна я рязък вик.
— Тор! Нападат ме!
Тор преглътна сухо и каза:
— Гавин… дай подробности!
Разтуптяното й сърце беше част от оригиналната екипировка. Човешка органика 1.0, препускащо като полудяло. По-бързо и от отговора на партньора й.
— Аз… намирам се в една цепнатина в скалата. Онова, което е останало от мен. Тор, отрязаха ми ръката!
Те? Идеше й да закрещи. Кой… или какво… са „те“?
Вместо да запищи от паника, Тор успя някак да се овладее и да заговори като командир.
— Скафандърът ти здрав ли е? Ядрото ти… — Беше приклекнала на място, където преди малко имаше плътна сянка, и се молеше гредата все още да се намира между тялото й и стрелеца.
— Да, но смъди! И ръката отлетя. Дори да успея да се разкарам оттук, резервната е боклук. Ще ми трябват седмици, за да отгледам нова…
— Няма значение! — прекъсна дрънканиците му Тор. Трябваше да го накара да се съсредоточи. — Имаш ли представа къде точно се намираш? Роботите ти могат ли да посочат мястото?
— Не. Три са на парчета. Пратих другите да се скрият. Може би „Уорън“…
Да му се не види. Думите му сепнаха Тор. Ако неприятелят беше свалил кораба…
— „Уорън Кимбъл“, състояние!
Последва дълга мъчителна пауза, може би три секунди. Тор започна да си представя как всичките й надежди рухват.
След това се разнесе глас, който така искаше да чуе.
— Не съм повреден, капитан Повлов. Агресорът се намираше от другата страна на астероида. В момента оттеглям всички сетивни системи, излъчватели и сервизни роботи освен онзи, който предава този сигнал. Той използва сгъваема антена.
— Добре! Активирай военните протоколи.
— Протоколите активирани. Системите за проследяване и оръжията в готовност. Определям курс към вас.
Тор щеше да прехапе долната си устна, ако имаше такава. Решението не беше от лесните.
30
LiDAR (Light Detection and Ranging) — технология за определяне на разстояния до обекти с използване на насочен сноп светлина (лазерен лъч). — Б.пр.