— По-бързо!
Гмурна се, обърна се и загледа Бин с вече светещите си очи — следеше всяко негово движение.
Пен Сян Бин хвърли бърз поглед назад и се запита дали някога ще се върне тук. Захапа мундщука и си сложи очилата. И направи най-големия скок в живота си.
Ако и когато нашата цивилизация загине, може дори да не сме единодушни за причината за смъртта й. Аутопсиите на империите често не дават еднозначни резултати. Вземете например немския историк Александър Демант, който през 80-те години на миналия век събрал 210 различни теории за падането на Римската империя, сред които нашествия на номадски племена, отравяне на храните, западане на традициите, загуба на злато, суета, меркантилизъм, засилващо се класово разслояване, екологична деградация и дори идеята, че всяка цивилизация рано или късно се уморява.
Някои от тези теории са противоположни, като прекалено голямата християнска набожност срещу безбожието. Или прекалено голямата търпимост към отклоненията в поведението срещу липсата на такава. Други причини пък може да са действали заедно, трупайки се като фатални сламки върху гърба на камилата.
Сега е ваш ред! За разлика от онези елитни компилатори от фондация „Пандора“, нашата система на Страшния съд с отворен код кани вас, публиката, да участвате в преценяването как ще свърши всичко.
Като използвахме „Световен модел 2040“ като начално състояние, ние разработихме хиляда общи сценария. Вече се формират екипи, които да ги проиграят. Така че си изберете някой от тях, използвайте пристрастията си и специалните си умения. Или започнете своя собствена версия, без значение колко е смахната! Дали Земята няма да остане без флогистон? Дали хора-къртици няма да излязат от дупките си, решени да си отмъстят? По-късно ще оставим квантовите оценители да преценят всеки сценарий според вероятността му.
А сега е време за старомодното, нямащо равно на себе си човешко въображение. Така че се забавлявайте! Разработете най-добрия си вариант. Убедете ни, че избраният от вас Крах е онзи, който ще доведе до края ни!
26.
Сътрудничество
Първият ден отмина, последван от напрегната нощ, през която той се бе вкопчил в спящ делфин на лунната светлина, а около него се носеха облаци фосфоресциращ планктон.
„Чувал съм, че китоподобните спят само с половината си мозък. Господи, колко полезно може да е това?“
За щастие технологията на избирателна пропускливост, която позволяваше на шлема му да черпи кислород от морето, му осигуряваше и скромни количества прясна вода, която се събираше в малък резервоар до бузата му. „Трябва да си купя акции от тази компания“ — помисли си той и се захвана да съставя списък на задачите, които да свърши, след като на следващия ден го приберат.
Само че не го прибраха — нямаше хеликоптери или спасителни цепелини, нито скоростни тримарани с емблемата на Дарктайд. Нямаше дори рибарски гемии. Сутринта и следобедът минаха почти по същия начин като предишния ден, без да зърне суша. „Светът винаги ми се е струвал ужасно претъпкан“ — помисли Хакер. А сега му се виждаше безкраен и неизследван.
„Странно. Очаквах Лейси досега да е напълнила небето със спасители.“ И не само тя. Въпреки репутацията си на вечно търсещ тръпка плейбой Хакер имаше и неколцина истински приятели, брат, който също би се включил в издирването, както и верни хора. „Явно цялата електроника в костюма е изпържена. И сигурно съм се отклонил страшно много от курса.“
Последвалият дълъг ден сякаш продължи цяла вечност в компанията на новите му другари, които се редуваха да го водят и теглят в някаква неизвестна посока.
Шлемът си имаше и малко протеиново блокче. Когато то свърши, Хакер добави към списъка на оплаквания и глада. Но поне нямаше да умре от жажда. Веднага щом резервоарът се пълнеше с прясна вода, Хакер я изпиваше, след което свършваше естествените си нужди и от време на време изхвърляше отпадъците, за да нахрани носещия се около него планктон.
Постепенно мислите му започнаха да се проясняват.
„Наистина ли щях да се върна при рифа? Явно не съм бил на себе си. Сигурно съм получил сътресение на мозъка. Тези морски приятелчета май ме спасиха от самия мен.“
Разбира се, Хакер беше виждал делфини — особено от този тип — в безбройни научнопопулярни програми и симулации. Веднъж дори си бе играл на гоненица с два делфина при една екскурзия с гмуркане край Тонга. Може би именно заради това започна да забелязва, че тази група си има някои странни черти.