— Те могат ли… могат ли да се обединят… и заедно да излъчват внушения?
— Всичките хиляда наведнъж! — с огромно удовлетворение отговори Нунули. — Тяхната сила е непреодолима!
Те не обсъждаха повече това качество на Зувгите. Срещу такъв мощнен защитен фронт на хиляди индивида, всеки един от които можеше да оказва силна индивидуална съпротива, човешката система на въздействие не можеше пряко да се използва.
На Модиун веднага му се прииска да узнае и други подробности.
— Целта на тези същества продължавна да ме удивлява. Техният план за усъвършенстване на галактиката включва унищожаването на човешката раса и, твърде възможно е, на хиляди други разумни същества. Какво научно обяснение има в основата на всичко това?
Нунули се оказа лишен от въображение.
— Да, информация по този въпрос има, но тя е „класифицирана“. Притежавам я, но не мога да я разкрия.
За миг в съзнанието на Модиун се прокрадна мисълта, че четири милиарда мъже и жени бяха мъртви заради великата цел на Зувгите. В крайна сметка той бе длъжен да получи някакво разумно обяснение.
— В такъв случай — заплаши, — ще ми се наложи да ви принудя да ми отговорите.
— Принудата няма да ви донесе никаква полза — отвърна Нунули. Имаше самодоволен вид. — Уверих се, че е невъзможно за никого, дори и за човешко същество, да проникне в сектора на моя мозък, където са засекретени тези данни.
— Би било интересно и за двамата да проверим дали наистина е така! — отвърна Модиун.
Но не говореше сериозно. После се улови, че мислено одобрява ограничението, което предварително си беше наложил: ако Нунули разкрие историята на своите предци, то насилие няма да има. Решението, заложено някъде дълбоко в Модиун, може би бе малко преувеличено и се оказваше по-скоро смешно, тъй като по време на бурни емоции или физическо напрежение Модиун използваше вътрешните си резерви, без да държи сметка на поети предишни морални ангажименти.
Все още колеблив и все още размишлявайки над това, той запита:
— Какво казаха Зувгите за естеството на бариерата във вашия мозък?
— Ако използвате системата си за въздействие в този сектор, аз мигновено ще бъда убит!
— О!
— Приема се — спокойно продължи Нунули, — че вие няма да направите нищо, което действително да ми навреди. В края на краищата, трябва да докажете, че можете да бъдете милостив и състрадателен.
— Да, предполагам, че е така. — неохотно се съгласи Модиун. — Само че…
После му обясни, че биологията е област, която човешките същества отлично познаваха.
— Онова, което ние направихме със животните на Земята, е нищожна част от нашите общи способности да манипулираме клетките и групите от клетки. Вече забелязах, че вие притежавате определен тип нервни клетки, които не са подобни, но сравними с човешкия тип клетки. Всяка една от вашите нервни клетки има в краищата си дълги влакна нервна тъкан. У човешките същества подобни връзки се наричат аксони1 и дендрити2…
— Запознат съм с анатомическите подробности, за които ми говорите — сухо го прекъсна Нунули.
— Добре — продължи Модиун. — Преди години на Земята са вярвали, че аксонът е просто един вид кабел, подобен на телефонния, способен да предава електрични импулси. Същото се отнасяло и за дендритите. Открили обаче, че всяко едно от тези миниатюрни нервни вещества било осеяно с мънички петънца — от пет до десет хиляди. Последвалите опити показали, че всяко от тези петънца е своеобразен терминал със свой вход и изход. Та представете си сега човешкия мозък със своите дванайсет милиарда клетки, всяка от които е с нервни окончания, имащи около пет-десет хиляди входове и изходи, от които нито един, очевидно, не се използва при непосредственото предаване на импулсите на мозъка.
— Много добре съм запознат с тези подробности — последва резкият отговор. — Ние изучавахме тези своеобразни терминали с техните входове и изходи, каквито у другите раси липсват. Това направи възможно усъвършенстването на човешкия вид до такова ниво, че всеки индивид да обладава пълната сила, но да не може да я използва срещу други, заради своята философия, припомнете си!
Модиун с тъга си спомни, но продължи да разсъждава на глас.
— В един работещ електронен апарат неизползваните входове и изходи създават паразитен шум. В човешкия мозък те са източник на безпорядък и неправилни свръзки. Едва по-късно беше открито, че входовете действително приемат всички мисли на другите хора, а изходите действително предават изцяло съдържанието на мозъка на Единното Психопространство. Но ето каква е моята мисъл: онова, което е влизало и излизало до такава степен е било обременено от паразитни шумове, че е било невъзможно да се отдели информацията от шума, докато не бе разработена нашата система за въздействие. Не виждам нищо особено опасно в това да се ограничи една тотална сила чрез дадена философия… Освен тогава, и вече започвам да го разбирам, когато това ограничение води до пълно саморазрушение. Което означава, че аз се чувствам относително свободен да изразявам. Мисля, че бих могъл много лесно да ви помогна да премахнете или избегнете бариерата, програмирана у вас…
2
Дендрит (мед.) — разклонено продължение на цитоплазмата на някои нервни клетки. (бел. прев.)