Отново погледна тримата души пред себе си, които очакваха неговото решение. Съветът трудно щеше да открие нещо, за което да се оплаче от участниците в Проекта, при положение че младите хора в кабинета му бяха представителна част от екипа, работещ с Хари Селдън.
Акарнио се изправи и закрачи, смръщил вежди, сякаш оформяше мислите си. Вдигна една сфера от млечен кристал от масата и я задържа на длан.
— Трантор — подхвана бавно библиотекарят, — седалище на Империята, център на Галактиката. Доста удивително, като се замислиш над това. Навярно сме били прекалено бързи в преценката си за професор Селдън. Сега, след като вашият Проект — въпросната Енциклопедия „Галактика“ — ми беше представен в такава светлина — и той кимна към Уонда и Палвър, — аз разбирам колко важно е да ви разреша да продължите проучванията си тук. И естествено да позволя достъп до фондовете на Библиотеката на голям брой ваши колеги.
Селдън се усмихна благодарно и стисна ръката на Уонда.
— Препоръчвам го не само за повече слава на Империята — подчерта Акарнио, очевидно въодушевявайки се от идеята (и от звученето на собствения си глас). — Вие сте прочут, професор Селдън. Дали хората ви мислят за чудак или за гений, си е тяхна работа — изглежда, че всеки си има мнение. Ако учен от вашия ранг се съюзи с Галактическата библиотека, това само би умножило нашия престиж като бастион на интелектуални занимания от най-висш порядък. Защо пък не, блясъкът на присъствието ви може да се използва за набиране на така необходимите средства за осъвременяване на библиотечната колекция, за увеличаване на персонала и за по-дългото задържане на вратите, отворени за публиката… Ами перспективата пред самата Енциклопедия „Галактика“… Какъв грандиозен замисъл! Представете си реакцията на обществото, когато научи, че Галактическата библиотека се е включила в начинание, чиято цел е да подчертае величието на човешката цивилизация, на нашата славна история, на блестящите ни постижения и чудесната ни култура! И само като си помисля, че аз, главният библиотекар Трима Акарнио, отговарям за подсигуряването на старта на такъв велик Проект…
Потънал в мечти, той се загледа в кристалната сфера.
— Да, професор Селдън — върна се към реалността Акарнио. — На вас и на вашите колеги ще бъдат дадени пълни привилегии на вътрешни хора и голямо кабинетно пространство, където да се занимавате — той сложи сферата пак на масата и шумолейки с одеждите си, се настани обратно на бюрото. — Разбира се, ще трябва малко да се поработи, за да се убеди Съветът, но аз вярвам, че ще се оправя с него. Просто оставете това на мен.
Селдън, Уонда и Палвър се спогледаха победоносно. В ъгъла на устните и на тримата трептеше усмивка. Акарнио направи знак, че могат да си вървят, и те тръгнаха, оставяйки главния библиотекар в креслото му, замечтан за славата и честта, която щеше да се падне на Библиотеката под неговата егида.
— Удивително! — възкликна Хари, когато благополучно се настаниха в колата. — Ах, ако го бяхте видели на последната ни среща! Каза, че съм „застрашавал самата тъкан на Империята“ или някаква подобна глупост. А днес, едва за няколко минути с вас двамата…
— Не беше много трудно, деди — рече Уонда и докосна контакта, за да вкара колата в движението. След като автоматиката задейства, момичето се облегна назад — бе набрало координатите на контролното табло. — Трима Акарнио е човек с голямо самомнение. През цялото време трябваше да изтъкваме положителните страни на Енциклопедията и това събуди неговото его.
— Той бе загубен още щом Уонда и аз влязохме — обади се отзад Палвър. — Както го натискахме заедно, беше направо фасулска работа — младежът се пресегна и нежно стисна рамото на Уонда. Тя се извърна, усмихна се и го потупа по ръката.
— Трябва колкото мога по-скоро да вдигна на крак екипа на Енциклопедията — каза Селдън. — Въпреки че са останали само тридесет и двама души, те са умни и предани работници. Ще ги настаня в Библиотеката и ще се заема със следващото препятствие — кредитите. Може би именно този съюз с Акарнио ми трябва, за да убедя хората да ни дадат средства. Я да видим… Е, отново ще се обадя на Тереп Биндрис и ще ви взема и вас. Той беше добре настроен към мен, поне в началото. А как ще може да ни устои сега?
Накрая колата спря пред Факултета по психоистория на Стрилингския университет. Страничните панели се плъзнаха назад, но Селдън не излезе веднага, ами се обърна към Уонда: