Момченцето, което днес седи на трона, е идеалният куклен Император. Подчинява се на всяка дума, която Линге Чен прошепне в ухото му, и си фантазира, че е многообещаващ държавник. Дворецът и клопките на императорския живот за него са само детайли от една огромна фантастична игра.
Какво ще правя сега? След като Гаал най-накрая отиде да се присъедини към групата на Терминус, аз останах съвършено сам. От време на време се чувам с Уонда. Разбира се, работата в Звездокрай продължава; през последното десетилетие те със Стетин са увеличили с дузини броя на менталиците. Мощта им непрекъснато нараства. Точно контингентът от Звездокрай — моята тайна Фондация — подтикна Линге Чен да изпрати енциклопедистите на Терминус.
Уонда ми липсва. От много години не съм я виждал, за да поседя тихичко с нея и да подържа ръката й. Когато тя замина, при все че аз я помолих да тръгне, мислех, че ще умра от сърдечен удар. Това вероятно е било най-трудното решение, което някога съм вземал, и въпреки че никога не съм й казвал, почти бях готов да го променя. Но за да успее Фондацията, беше необходимо Уонда и Стетин да отидат в Звездокрай. Психоисторията го изискваше… така че в последна сметка това може би не е било мое решение.
Все още всеки ден идвам в кабинета си в Психоисторическия факултет. Помня времето, когато тази постройка бе пълна с хора — денем и нощем. Понякога имам чувството, че прелива от гласове, гласовете на моето отдавна заминало семейство, на студенти, колеги… ала офисите са празни и мълчаливи. В коридорите отеква единствено бръмченето от мотора на количката ми.
Предполагам, че би трябвало да опразня сградата, да я върна на университета, за да настани някой друг факултет. Само че някак си е трудно да напусна това място. Толкова много спомени витаят тук… Всичко, останало ми сега, е моят първичен радиант. Той е средството, чрез което психоисторията може да бъде изчислена и всяко уравнение от Плана ми да бъде анализирано; всичко е вътре в този удивителен малък черен куб. И докато Седя тука с измамно простия на външен вид инструмент в дланта си, ми се иска да можех да го покажа на Р. Данил Оливо…
Обаче аз съм сам и трябва само да натисна контакта, та да угаснат лампите в офиса. Докато се облягам в количката си, първичният радиант се активизира и уравненията му разстилат наоколо тримерното си великолепие. За нетренираното око тая многоцветна вихрушка би била просто бъркотия от форми и числа, но за мен — и за Юго, Уонда, Гаал — това е оживялата психоистория.
Картината, която виждам около себе си, е бъдещето на човечеството. Тридесет хиляди години потенциален хаос, пресовани в едно-единствено хилядолетие…
Тази ивица, дето от ден на ден започва да свети по-ярко, е уравнението на Терминус. А тук — изкривени така, че не могат да се оправят — са символите на Трантор. Обаче аз успявам да съзра… да, меко проблясващата стабилна светлинка на надеждата… Звездокрай!
Това — това — е делото на моя живот. Моето минало — бъдещето на човечеството. Фондацията. Тъй красива, тъй жизнена. И нищо не може…
Дорс!
СЕЛДЪН, ХАРИ — … открит мъртъв, паднал на бюрото в кабинета си в Стрилингския университет през 12069 година (1 г.е.ф.). Очевидно до последния си миг той е работил над своите психоисторически уравнения; неговият активиран първичен радиант е бил намерен сграбчен в ръката му…
В съответствие с инструкциите на професора инструментът бил изпратен на неговия колега Гаал Дорник, който малко преди това емигрирал на Терминус…
Тялото на Селдън било изхвърлено в Космоса — също в съответствие с оставените от него указания. Официалната паметна служба на Трантор била проста, макар и широко посетена. Заслужава си да се отбележи, че на нея дошъл старият приятел на Хари, бившият Първи министър Ето Демерцел. Той не бил виждан от мистериозното си изчезване незабавно след заговора на джоуранъмитите по време на царуването на Император Клеон I. Опитите на Комисията за безопасност да открие Демерцел в дните след паметната служба се оказали неуспешни…
Уонда, внучката на Селдън, не е присъствала на церемонията. Според слуховете тя била поразена от скръб и престанала да се появява на обществени места. От този момент нататък местонахождението й остава и до днес неизвестно…
Казват, че Хари Селдън напуснал нашия живот така, както го е живял, защото умрял насред развиващото се бъдеще, което той самият създал…