Выбрать главу

Наистина ми беше хубаво да съм близо до някого с толкова богата култура и интереси, близки до моите. Освен това се разбирам отлично с трите му деца – Крие, на трийсет и две; Кимбърли, на двайсет и девет; и Ери, на двайсет и шест, а те се отнасят с Минти като с малка сестра. Майкъл също се държи страхотно с нея. Неотдавна беше планирано да спи в дома на своя приятелка, докато отсъствам, но по-късно променила решението си, обадила се на Майкъл и го помолила да я прибере. Когато отишъл там я попитал дали иска да я заведе у дома, а тя отговорила: „Искам да остана с теб у вас“.

Той се съгласил, но след малко казал: „Какво ще кажеш да хапнем по един десерт?“. Усмихнала се: „Добре, но първо трябва да се преоблека“.

Завел я у тях, там тя се наконтила, после двамата заедно отишли в шоколадовия бар на Макс Бренър на Юнион Скуеър почти в полунощ.

Спасител ли е той?

Не, благодаря. Няма нужда.

Аз ще го спасявам ли?

Едва ли. Той е доста далеч от удавянето.

В Холивуд Майкъл е известен като труден човек, но аз не го познавам в такава светлина. Някои от приятелите ми се шегуват, че да имаш връзка с Майкъл Овиц е като финален изпит в майсторски клас по себеактуализация, нещо като кормуване, преди да ти дадат книжка – трябва да знаеш какво искаш, кой си и какво можеш да приемеш. Майкъл знае докъде се простират границите ми и къде тегля чертата.

Разбира се, със силно ориентирания му към бизнес ум и дългия му опит в сделките, Майкъл е прекрасен резонатор в процеса на набиране на средства за новото ми начинание. Когато един от потенциалните инвеститори се оказа доста труден, си помислих на глас: „Какво ще правя с този човек? Трябва ли да направим каквото иска?” Отговорът на Майкъл: „Прави най-доброто за себе си и за бизнеса ти и не се страхувай да застанеш в силна позиция“. Изритах инвеститора и се чувствам чудесно от тази постъпка.

Почти всички грешки, които съм допускала в бизнеса, се дължат на това, че не съм се доверявала на себе си. Сега знам, че ако нещо не работи при мен, няма да работи и при клиентите. Често нещата ставаха с голямо усилие, но в крайна сметка този подход превърна „Джими Чу“ в най-успешната модна компания с частен капитал в историята – не само във Великобритания, но и в световен мащаб.

Всеки, който прави нещо добре, вероятно е податлив на натрапчивости в някаква степен и показва обсесивното поведение, познато като „полагане на усилия” и „внимателно отношение към детайлите”.

Очевидно тази книга с мемоари е продуктът на година принудителен отпуск, през която имах възможност да помисля и да се възстановя. С написването й направих всичко по линията „полагане на усилия” и „внимателно отношение към детайлите“. Все пак идва време, когато издателят казва: „Достатъчно! Искам ръкописа в петък!“.

Положих много усилия написаното да е правдиво и се надявам да попадне в графата „добро четиво“. Но също бих се радвала, ако е полезно на хората от бизнеса, особено на предприемачите, и то на жените предприемачи. Жените са заливани с клишета и противоречиви съвети. Сигурно е много объркващо за една млада жена да определи достатъчно рано колко да е смела и колко успешна се очаква да бъде.

Сигурна съм, че вече се досещате какъв ще бъде най-важният ми съвет към младите жени – да следват инстинктите си. Ако инстинктите грешат, това се разбира много скоро и може да се наложи да се промени курсът, но да се оставиш ветровете на противоречивите мнения да те подмятат напред-назад, не води доникъде. Трябва да знаеш къде си и че ценността ти като човешко същество не зависи от ничие одобрение, но въпреки това не трябва да спираш да се учиш и да се развиваш.

Като се имат предвид всички културни наслагвания, е изключително трудно за жени да разберат и да приемат ценността си, а дори и успешните жени може и страдат от синдрома на самозванеца*. С надеждата да компенсират предполагаемите си недостатъци (и може би в опит да спечелят любовта на татко), ще работят в тишина до смърт и ще чакат някой ден някой да ги забележи и да ги награди за усилията им.

[* Синдром на самозванеца – психологически феномен, при който човек не може да интернализира собствените си постижения и успехи. – Б.пр.]