— Би било хубаво, но не мога — отвърна бързо Джими с пълна уста.
— Предполагам, че майка ти се нуждае от твоята помощ — каза Хейзард, наслаждавайки се на аромата на пресните сварени и леко подсладени моркови.
Очите на Джими се притвориха уклончиво.
— Да. — Той трупаше съсредоточено морковите на купчина.
— Но ще можеш да наминаваш и да помагаш, нали?
Вилицата събори купчината от моркови. Джими промърмори със сведен поглед:
— Мисля, че да.
Забелязал необичайната нервност на обикновено жизнерадостното момче, Хейзард остави вилицата си, преглътна крехката хапка месо в устата си и попита меко:
— Не си ли сигурен?
Джими вдигна за миг очи и после отново ги сведе под напора на озадачения поглед на Хейзард.
— Да не би нещо да не е наред, Джими?
— Не, сър.
— Добри ли са парите?
— Да, сър, не е там работата.
— Какво тогава?
— Ами, мама видя, тъй де, това което донесох тази сутрин и… — Сведените му очи си възвърнаха част от предишния блясък. — На мен не ми изглежда толкова странно, но мама сякаш прехапа устни и ами…
Развеселеност измести объркването от тъмните очи на Хейзард.
— И? — попита той, приглаждайки бавно с един пръст въображаемата покривка.
— Мама каза, че мисис Гордън е била абсолютно права.
— За какво е била права? — попита пак Хейзард. Ъгълчетата на устните вече се бяха пречупили в разбираща усмивка.
— Не съм съвсем сигурен, сър. За някакво нещо, наречено „евтина пачавра“. — Блейз се задави, но Джими явно не забеляза това. — Проклет да съм, опа, съжалявам, сър — извини се той, — ако знам какво означава това. Но мама беше много възмутена и ми каза да не оставам след залез слънце. Защо така, сър? — невинно попита Джими.
— Предполагам, че майка ти се притеснява, че оставаш до късно в планината — отвърна успокояващо Хейзард, а погледът му се спря на поруменялото лице на Блейз.
— Но аз съм оставал тук много пъти, след като се мръкне.
— Вероятно са се мярнали някакви гризли напоследък — обобщи Хейзард.
— Но тя не спомена никакви мечки. Какво е това евтина пачавра? — Джими изговори непознатите думи на един дъх.
Беше ред на Хейзард да се задави. Лицето на малкото момче бе обърнато към него с искрено учудване, а разгорещените сини очи на Блейз мятаха мълнии към него.
— Ами, всъщност, това е въпрос на дефиниция — отвърна заплетено той. — Едно от нещата, които те обичат да разчепкват. На твое място не бих му обърнал особено внимание. Прави както ти казва майка ти, идвай само когато можеш.
— Разбира се, че ще го сторя. Не мисля, че тя ще има нещо против, ако идвам през деня, тъй че ще идвам както обикновено с твоите поръчки, става ли? — Джими се бе изплашил, че може да се лиши от приятелството на Хейзард, когато тази сутрин майка му бе обсъждала надълго и широко голямата кутия, натоварена на коня. Той искаше да се убеди, че всичко ще си остане същото между него и човека, който се отнасяше с нежност, каквато не бе получавал никога, дори докато баща му беше още жив11.
— Чудесно, Джими, и кажи на майка си колко ценя твоята работа. Сега, би ли изтичал до потока да донесеш едно ведро с прясна вода? — помоли го Хейзард, съзнаващ, че жената, седнала срещу него, е на път да експлодира.
— Разбира се, сър. Веднага — възкликна Джими, изправил се вече на крака. — За нула време ще се върна.
Той едва бе прекосил прага, когато Блейз избухна:
— Колко е безочлива тая жена! Каква невероятна безочливост! За коя, по дяволите, се мисли тя?
— Не бих се притеснявал за това — каза Хейзард успокояващо.
— Аз не се притеснявам. Как бих могла да се притеснявам за това какво казва за мен една перачка?
— Доста снобско изказване, бостънче — отбеляза Хейзард с кисела физиономия.
— Снобско изказване? — отвърна тя със саркастична усмивка, подчертавайки провлачено думите.
Едната му черна вежда се повдигна.
— Точка за мен — каза той.
— Надявам се да е така! — тросна се тя и бързо го заобиколи. — За малко да вземеш нейната страна!
Той вдигна длани, сякаш за да се защити.
— Не съм си го и помислял. Думата „пачавра“ дори не присъства в речника ми.
— Доколкото те познавам, при теб става дума за същества с поли.
— Или с черни ботушки — добави той, хвърляйки й един възторжен поглед.
— Хейзард, сега не ми е до шеги. Можеш ли да го повярваш? — продължи разпалено тя, осъждайки това, което смяташе за нечувана несправедливост. — Каква наглост!
Плътният глас на Хейзард я успокои добронамерено:
— Всички слухове са такива. Не се връзвай.
11
Абсароките били необичайно снизходителни към децата си. Търговците на коне мразели недисциплинираните им деца. Чиновник от Форт Юниън отбелязва, че „младите врани са диви и невъздържани като вълчета“, друг казва, че „най-досадните същества са децата на враните, момчета от 9 до 14 години“. Имало е случаи, когато плачещи бебета са прекъсвали сериозни заседания на комисиите по преговорите. Една особено мила история разказва за баща абсароки и малкия му син на едно ранно празнуване на 4-ти юли в Хелена. Детето вече имало по една захарна пръчка във всяка ръка и видяло някакъв друг сладкиш, който пожелало. Баща му безмълвно му го купил и предано държал едната пръчка, докато синът опитвал сладкиша. — Б.авт.