— Не — натърти Хейзард и се усмихна още по-широко. — Прекалено много се притесняваш. Просто работя от зори до мрак.
— Спиш ли достатъчно? — Виолетовите й очи с цвят на екзотична орхидея го изучаваха, но не успяха да забележат нищо повече от леко изтощение.
— Няма проблем — излъга той, без да се запъне.
— Всички говорят за това, нали се сещаш.
Хейзард пусна ръцете й, отиде до едно кресло, близо до закритите от тежки завеси прозорци, и се отпусна в него. Преди да отговори, той облегна главата си назад и протегна крака.
— Не съм си и мислил, че ще остане незабелязано — уточни той с плътен глас, изпълнен с насмешка.
— Казват, че, като я задържаш, й създаваш репутацията на уличница.
Той се изсмя подигравателно.
— Ако имах нещо наум, щях да го направя по по-дискретен начин. Добре са разбирали какво правят, когато са я изпратили при мен. Но опитът им се провали и те сменят тактиката, това е всичко.
Тя сключи окичените си с пръстени ръце, отиде до креслото и застана пред Хейзард като назидаващ го наставник.
— Изправил си се пред доста влиятелни хора.
— Но жената е при мен — каза той, повдигнал очи, за да се вгледа в лицето й сега, когато бе по-близко. — А аз блъфирам по-добре от тях. — Той оценяваше загрижеността й, но предупреждението беше излишно. Той знаеше, вероятно по-добре и от нея, срещу кого се е изправил.
— Знаеш ли, че полковникът е в планините?
Хейзард поклати бавно опряната си до облегалката глава и твърдата му черна коса се разпръсна по скъпия бледоморав брокат.
— Търси парламентьор от твоето племе. — Тя направи още една крачка към него, донасяйки познатия аромат на рози до ноздрите му, и застана от едната страна на креслото, откъдето тъмните кръгове под очите му се виждаха по-ясно на светлината на настолната лампа.
— Това е добре, значи скоро ще направи предложението си.
— Наистина изглеждаш изморен, Джон.
Хейзард въздъхна, пръстите му се свиха, после се отпуснаха и накрая сграбчиха облегалките от палисандрово дърво.
— Блъскам се като кули12, Роуз. Работя по-усърдно от когато и да било в живота си. А нямам и кой знае колко време. Колко нови „пионери“ — последната дума бе произнесена с насмешка — мислиш, че са пристигнали тук през последния месец? — Горчива мисъл.
Роуз сведе очи под напора на неговия пронизващ сарказъм.
— Ще успееш ли — тихо попита тя, защото този нов дързък ход беше прекалено сприхав дори за него.
— Роуз, сладурче — каза Хейзард с едва доловима възбуда в овладения си глас, — възнамерявам, ако се наложи, да поставя на карта и последната частичка от греховната си душа, за да успея… по един или друг начин — довърши той с измамно спокоен глас. След това изведнъж се изсмя като малко момче и Роуз долови един кратък миг от блестящата му младост, преди да настъпи разочарованието. — За Бога, Роуз, да не се отдаваме на мрачни мисли. — Той кръстоса лениво дългите си крака, понамести се и каза с наслада: — Разкажи ми за най-пресните скандали в града. Кой виден лекар, адвокат или пастор чука до безумие някого? И коя съпруга на виден лекар, адвокат или пастор се натиска с някого? Пропуснах най-новите клюки от последните седмици.
— Да не би да се размекваш по нейна линия, Хейзард? — попита тихо Роуз, докато наливаше кехлибарената течност в чашата му.
Спокойното му лице не издаде нищо. Както обикновено. Облягайки се назад, той разбърка бавно захарта в чая си.
— Нямам време да се размеквам към която и да е жена. Тя е моята осигуровка, нищо повече.
Роуз повдигна дяволито вежди и без да отмества красивите си очи от Хейзард, промърмори:
— Хубава осигуровка.
Той пропусна мъглявия намек.
— Щеше ми се да можеше да готви. Джими наминаваше, но майка му май ще съкрати посещенията му.
— Значи и Моли Пернел ревнува при цялата си набожност — отбеляза Роуз мимоходом.
— Макар че — промърмори Хейзард — няма никаква причина за това.
— Може и да успееш да убедиш Моли в това, Хейзард, ако го направиш наистина ловко, но няма защо да се хабиш за мен. Аз нямам претенции за светица.
Хейзард не беше в настроение да прилага доводи относно сексуалните си привички и затова премина направо към една от услугите, за които искаше да я помоли.
— При целия ми проблем с готвенето и необходимостта от по-добра храна, се чудех дали няма да можеш да ми направиш една услуга?
Роуз кимна утвърдително.
— Ще можеш ли да купиш някои неща тук, в Конфедерейт Гълч, и да ми ги изпратиш по Джими? Той ще ги донесе горе с поръчките от Даймънд Сити. Трябват ми малко свежи плодове и зеленчуци. По-хубав хляб. Видях праскови и грозде на витрината на Харолдсън. Такива неща. И ягоди, ако успееш да намериш.
12
Кули — човек, прехранващ се с теглене на рикша или с тежък труд в Индия, Япония и др. източни страни. — Б.пр.